Къщата на Джеймс Купър

Не беше предполагал,че ще види толкова силно и голямо момче,но ето новият приятел се оказа истински тешкар на място,с доста добре сложена фигура и мисленно си пожела да си няма работа с подобен човек.Определено го хареса,но гласът му така прозувча,че в първият момент се стресна,сякаш стена стоеше.
Чудеше се дали не беще направил грешка,че го заговори първи може би той трябваше да го направи,но както и да е не беше чак толкова страшен,колкото си мислеше.
-Училището не е чак толкова лошо нещо,опне за мен-отвърна Даниел и си помисли дали пък той не е се патил от него.
Още не съм започнал да ходя,но следващият месец вече ще се запиша и не мисля,че толково зле да учиш.
Стийв изглеждаше доста внушително с тоя ръст,говора си и държанието си,но едва не се разсмя,когато реши да се прави на отворе и да се държи по-освободено с него.
-Гаджета имаш ли?-този въпрос не го беше очаквал и се смути,но се направи на ударен и каза7
-Не ми трябват никакви момичет,те само пречат- усмивка се плъзна по лицето му и продължи:Засега имам други планове и смятам да ги реализирам и малко вероятно е да ми остане време да си имам сериозна приятелка.
Не знаеше какво си бе мислил,но не беше чак такъв ужас да говори с по-голямо момче от тнего,напротив много му допадна как се държи и колко е естествен,независимо от тежкарските си маниери.
-При теб как са нещата?Успя ли вече да се сприятелиш с някой,да обиколиш града и да видиш местните забележителности?

След силният шум от горният етаж аз се оттеглих към плажа. Бях се запознала с две страхотни момичета, това ми стигаше за една нощ.
Реших да се разходя по плажната ивица, но се сетих за колата си. С въздишка се върнах към пракинга на плажа и запалих. След пет минути вече бях в къщи, четейки книга.

След интересните случки тази вечер,сметнах,че вече е време да си тръгвам.Обърнах се към Джеймс и казах:
-Аз тръгвам...ще се чуем.Чао!
И излезнах през вратата.

Без да искахме счупихме едно шише.Джеймс явно беше чул шума и веднага дойде.Странно беше,че и Анна беше с него.Тя бързо си тръгна.Утре бях на работа затова и аз реших да се пребирам.
-Хей,Бил!Аз ще тръгвам.Ти ще останеш ли?

Рокси реши да си тръгва и аз с нея.Партито мина чудесно.
-Хора,ние с Рокси ще тръгваме.Беше много яко!Чао!
И излязохме,аз я изпратих до тях и после се прибрах у нас.

Стана въпрос за това дали вече съм разгледал града.
-Ами, не!-отвърнах аз.- Попринцип живеехме в имението ни, но после се преместихме тук, за да уча. Още нямам много приятели, но едва ли това може да е проблем.
-Е, вече имаш един приятел в повече! - каза Дан с нотка на надменност и после се засмя.-Познаваш ли сестра им?
-Не! Коя е тя?
-Ето онова момиче!- посочи ми той. - Казва се Вики.
Видях едно красиво момиче с лъчезарни очи и хубава къдрава коса. Беше облечена в невероятна рокля.

Вече беше достатъчно късно и повечето хора си отидоха. Реших, че е време и аз да си вървя. Потърсих с поглед гаджето си, но не го открих. Реших че ще пропусна да му кажа довиждане, може би щях да звънна на следващия ден. Взех чантичката си, казах чао на няколко приятели и тръгнах.

Не че му беше сестра,но определено беще една от най-красивите м квартала и не беше чудно,че всички момчета я заглеждаха и се опитваха да й се харесат.Видя по погледът на Стийв,че той също оценява нейната красота,но за разалика от тези,който си мислеха само неприлични неща,той изглеждаше да е от този тип,дето момичета предпочитат-внимателни и директни.
Лека полека едни по един си тръгнаха и щом Вики излезе навън,Даниел се обърна към Стийв:
-Е,какво ще кажеш за нея?Нали е красавица,най-хубавата в градът-усмихна се самодоволно момчето и си помисли дали ако тя беше свободна би ли тръгнала с новият му приятел.
-С право трябва да ти завиждат,сетра ти наистина е красива и определно се откроява от тълпата-личеше си,че беше заинтригуван от нея и може би трябва да ги запознае.Нямаше намарение да й разваля връзката,напротив Джеймс беше готин и се държеше добер с нея.
-Стана късно,ако искаш време е да тръгваме,но какво ще кажеш някой път да ни дойдеш на гости?Живеем на улица Реджина и с удоволствие ще те представя на сестра ми,акосикаш?-многозначително премълча момчето,за да види каква е реакцията му и дали наистина иска да дойде.

Звучи супре! -казах аз.
Не лъжех за Вики! Тя беше наистина много готино момиче. Но и Амбър също е готина... Ох първи ден в града, а вече имам проблеми с момичетата. А и Вики и Джеймс изглеждат добре заедно. не исках да им преча. Въпреки, че този път искам да съм по-внимателен с момичетата. Миналият път когато стана така...
-Искаш ли утре? - прекъсна изведнъж размислите ми Дан.
-Добре! Ул. Реджина значи? Ще се ориентриам.

С Ерик решихме да тръгваме. Повечето гости си бяха тръгнали. Нормално - беше никое време! Купонът беше супер, успяхме да се забавляваме, мисля че всички.
- Чао, Джеймс! - провикнах се когато успях да го открия в разотиващата се тълпа
- Тръгвате ли? - попита той. Ерик кимна одобрително
- Беше ни много приятно
- На мен също, получи се яко парти. Чао!
Ерик сложи ръка през рамото ми, прегърна ме и се прибрахме. На следващата сутрин бях на работа в салона. Леле, как ще ставам! - помислих си, поглеждайки часовника..

Всички си тръгнаха.Партито мина добре.Явно всички се забавляваха.Бях много изморен и затова веднага си легнах,оставих разчистването за утре.

Мина само ден след партито на Джеймс,а той вече ми липсваше.Не бях го виждала...Какво ли правеше?Още ли е с Вики?-тези въпроси щяха още дълго да ми изплуват в съзнанито,ако не се реша да напранвя нещо.
Предизвикателството,което Джеймс прие не беше само "игра".Трябваше да поговорим за това.Не исках да му се обаждам...какво мога да му кажа по телофона?!Измислих претекст,за да отида да го видя.Щях да кажа,че съм си изгубила телефона.Силно се надявах идването ми да го зарадва.
Застанах пред вратата му,затаих дъх и звъннах.
Той ми отвори,изглеждаше малко сънен.
-Джеймс,здравей!Надявам се,че на те притеснявам.Как си?

Бях още сънен когато чух,че се звъни на вратата.Побързах,за да вида кой е.Беше Анна,наистина се изненадах:
-Анна,здравей!-сънено отвърнах.Поканих я да влезе и затворих вратата.

Влязох вътре и започнах да обяснявам на Джеймс,защо съм дошла.
-Тук съм,защото съм си изгубила телефона и случайно тук да съм го забравила?Виждал ли си го?-малко неуверено говорех,защотото не умеех да лъжа.
-Не!-отвърна той.
-Добре!Благодаря ти все пак.Ам..ти как си?

-Добре съм.До сега си почивах.-отговорих й.
В този момент позвъня телефонът на Анна.Той беше у нея.Но нали тя каза,че го е изгубила.Странно!
-Това не е ли твоя телефон?Ти каза,че си го изгубила.-учудено погледнах Анна,чакайки обяснение.

Ужас!Телефонът ми звънна.Извадих го от джоба си и не приех обаждането.Какво ли щеше да си помисли Джеймс сега?!
-Виж аз..ъ-ъ!Добре,това за телефона беше претекст.Просто исках да те видя и да поговорим за това,което се случи на партито.Съжалявам,че излъгах.-обясних примирено и погледнах надолу към земята,надявайки се да ме разбере.

-Добре!Няма нищо.Каза,че искаш да говорим за партито.Имаш предвид какво се случи горе в спалнята?
Анна кимна и аз продължих.
-Виж,Анна..ясно ти е,че ние с Вики сме..заедно.

Когато Джеймс заяви,че е с Вики не знаех какво има в предвид.Говореше сякаш вече се съмнява.Дали,защото се чувстваше виновен или нещата между тях не вървяха добре?!?
-Да,ясно ми е.Но тогава мисля,че тя трябва да знае за това,което се случи на партито.Според мен така е редно,ако продължите да сте заедно!

-Да!Разбира се.Ще намеря подходящ момент,за да й кажа.Но моля те не го прави ти.Не искам да научи от друг.Става?
-ОК!-отвърна тя и на мен ми олекна.
-Благодаря!Искаш ли нещо за пиене?

-Не,благодаря!Аз ще тръгвам и извинявай,че те безпокоих.Надявам се пак да се видим!ЧАО!

Анна си тръгна.Аз седнах на дивана и продължих да спа.След час се събудих и не ми се стоеше вкъщи.Реших да изляза.

Днес беше партито по повод започването на новата учебна година.Бях купил всичко необходимо и още от сутринта се подготвях.
Оставаше ми само да подредя горния етаж.И преди да се кача горе отворих широко входната врата,за да влизат гостите.

Не бяхме правили партита скоро, но сега определено си беше моментът! Лятото свършваше, което не си беше за голямо празнуване, но си струваше да се отбележи. Измина едно хубаво лято, изпълнено с много вълнение и запознанства. Несъмнено всеки един щеше да тъжи за него, но и у всеки се таеше нетърпение да разбере какво го очаква през новата година.
Партито отново беше в къщата на Джеймс - нещо напълно приемливо - там ставаха най-готините купони! Очаквах доста хора да дойдат. Когато влязох, все още не беше кой знае колко пълно. Имаше няколко души, но доста повече се очакваше да дойдат, надявах се.
Усмихнах се широко с влизането, а и още повече когато видях Джеймс да слиза от горния етаж..

Идваше ред на новата учебна година и това означаваше край на незабравимото лято,което беше изкарал в градът и сега трябваше сериозно да се захване да учи,ако иска после да отиде в колеж.Опитваше да гледа ведро на нещата,но имаше моменти,когато не му беше весело от този факт и се затваряше в сатята си.Времето летеше толкова бързо,че му се стори доста кратко периодът откакто беше пристигнал в градът и бе започнал да опознава местната култура.
Докато лежеше и мислеше за всичко,ненадейно намери бележка на бюрото си и видя,че това беше поканата за започването на учебната година,което щеше да се проведе в къщата на Джеймс.
Съвсем беше забравил за това и не бе питал Вики дали ще ходи,пък и тя не му се обади за такова нещо.Все пак това беше добър повод да се разсее от мрачните си мисли и да се позабавлява,все пак миналия пък когато беше там,наистина партито беше прекрасно и не можееш да се оплаче.
Отдели няколко време за преобличане и след малко вече вървеше към плажа и си пееше весела песничка,с която настроенте му отново се възвръщаше.Стигна до къщата и два пъти почука,после изчака и докато чакаше разгледа наоколо красиявитя пейзаж,който се виждаше.

Пристигнаха Вики и брат й Дан.Вече гостите идваха.Нямахме търпение да започнем веселбата.Надявах се да се съберем доста хора.Очаквах едно велико парти.
-Здравейте!-казах аз и им предложих нещо за пиене.