Къщата на Джеймс Купър

Вики и Джеймс дълго си говореха,но после Джеймс отиде някъде при гостите.Вики беше седнала сама на дивана и аз реших да й направя компания.Въпреки че сигурно след това,което й е разказал Джеймс,явно няма да съм й много приятна.
-Здравей!-усмихнато казах и продължих с надеждата тя да ме изслуша-Виж,случката на миналото парти с Джеймс беше само игра.А и щом той ти разказа всичко смятам,че и ти си съгласна,че не е нищо сериозно.Нали?




П.п :Надявам се няма проблем затова,че създавам малка интрига.Но го правя с цел играта да стане по-интересна.: )

Джеймс беше странно мълчалив днес. Струваше ми се смутен, особено след пристигането на Анна. Чувствах се объркана от държанието му, а когато опитах да го попитам, той изчезна някъде. Хм, имаше нещо, което не разбирах все още. Стоях си на дивана и се опитвах да се забавлявам, въпреки че не ми се получаваше много. Не обичах тайните, и това ме изнервяше. При мен дойде Анна и ми каза нещо, което още повече ме обърка:
-Здравей! Виж,случката на миналото парти с Джеймс беше само игра. А и щом той ти разказа всичко смятам,че и ти си съгласна,че не е нищо сериозно.Нали?
- Извинявай, за какво става дума? - попитах с лека насмешка, опитвайки се да разбера за какво говори тя.

-Не ти ли е казал?-съмнително попитах аз като си помислих,че може Джеймс да ме е излъгал.
-Какво да ми каже?-следователно попита Вики с учудване.
В този момент Джеймс пристигна при нас.

Вече стана късно и исках да се прибирам.Бил също искаше да си тръгва.
Казахме "чао" на всички и тръгнахме към вкъщи.

Никак не бях от бавнозагряващите, но просто явно не ми се искаше да разбера какво е ставало. През главата ми минаха милиони представи, свързани с Джеймс и Анна, в рамките на няколко секунди. Достатъчно време за Джеймс, вероятно осетил се, да се приближи.
- Джеймс, да имаш нещо да ми казваш? - попитах го, като ядът в гласа ми си личеше.
- Какво по-точно имаш впредвид? - попита леко смутено той, въпреки че определено се досещаше за какво говоря. За това не отговорих на въпроса му, а изчаках отговор на своя..

-Става ли да поговорим насаме?-попитах Вики,хвърляйки обвинителен поглед към Анна.
Двамата се качихме горе,а Анна остана при другите.
Когато се усамотихме в стаята ми,аз започнах да й обяснявам всичко:
-Ами на предишното парти аз и Анна играхме тук ,в стаята ми, само двамата на "Истината или предизвикателството".И тя ме предизвика да я целуна...и аз приех предизвикателството.
След минутка мълчание реших да си призная и това,че целувката ни беше малко по-дълга:
-След това продължихме,НО НИЩО ПОВЕЧЕ!!Извинявай!

- Извинявай?! Само това ли е, което имаш да кажеш, Джеймс?
- Не знам какво друго да кажа. Да, виновен съм, но..
- Добре, все едно, зарежи. Мислех си, че си по-различен, но ти се оказа.. - доста бях разочарована и ядосана, затова реших да си тръгна, преди да е станало по-зле.

Не исках Вики да си тръгва от партито,както и не исках да се разделяме и затова я последвах.
-Хей,чакай!Не се тръгвай!Извиних се и обещавам,че повече няма да се повтори.-обещах й аз.

Наблюдавах Вики и Джеймс от далече и явно се караха.Вики се запъти към вратата,а той се опита да я спре.
Аз нямах място тук и затова си тръгнах преди да създам още проблеми.

-Хей,чакай!Не се тръгвай!Извиних се и обещавам,че повече няма да се повтори.-извика Джеймс след мен, когато тръгнах към вратата. Може би беше прав, може би не си струваше заради една целувка да се разделяме, но тогава не бях в състояние да мисля за това. Исках просто да си тръгна, както направи Анна преди мен, очевидно усетила напрежението, което нарастваше.
- Трябва ми време Джеймс.. остави ме сега! - отговорих и освободих ръката си, която той беше хванал, след което тръгнах.

След училище се запътих към къщата на Джеймс.Имах една идея и исках да я споделя с него.Надявах се той да я одобри и заедно да я осъществим.Звъннах на вратата и Джеймс веднага ми отвори.
-Здравей,Джеймс!Имаш ли минутка искам да поговоря с теб.

-Здравей Рокси!Какво става?Влез вътре.-поканих я любезно вкъщи и докато тя влизаше аз започнах да любопитствам
-Та за какво искаш да говорим?

Щом седнах на дивана започнах да му споделям моето предложение:
-Нали разбра,че Вики стана капитан?
-Да.-отвърна той
-Имам идея да организираме парти-изненада в нейна чест.Предлагам да е у тях.Може да говорим с брат или не знам,но по някакъв начин трябва да влезем у тях.И тя да няма никаква представа,че когато се прибира ние ще сме там!
Какво ще кажеш?!Ще ми помогнеш ли да го организираме??

-Звучи якоо!Страхотна идея!С теб съм.-заявих аз-ще има разбиващо парти и със сигурност тя ще се изненада.От мен яденето и пиенето,от теб музиката??Но кога ще е днес??

-Ами смятам да е днес след репетицията,защото и без това на нея ще й е първата като капитан!Ще кажа на всички момичета от отбора,а ти кажи на момчетата.Гледай около 5 да си у Вики тя още няма да се е прибрала.Смятам да уговоря момичетата да не идват на тренировка и така Вики ще се прибере рано...дано успеем!Аз сега трябва да тръгвам имам много работа!Чао!

***

Джеймс живееше близо и минута по-късно вече бяхме у тях.Докато той отключваше вратата,аз не спирах да го целувам.Щом влязохме веднага се запътихме към спалнята му.Не губехме време..още като нахълтахме в стаята разкопчах колана и ризата му.Отново впих зъби във вече оформената смучка,но този път много по-силно.
-Ти си истински вампир-простена той.А аз се отдръпнах една крачка от него и свалих късата си ,червена рокля.Той се засмя гърлено с плътен и секси глас,сякаш мислейки ,че не ми стиска да го направя.Бутнах го на леглото,качвайки му се отгоре...

-Беше...страхотно!!!-промълвих задъхано и след това обърнах глава към Джеймс и му се усмхнах нежно.
-Колко е часът ?–попитах го като се надигнах от леглото и започвайки да се обличам.
-Към девет.Тръгваш ли си ?Може да останеш тук за през ноща.- сякаш не искаше да си тръгвам.
-Не мога.Трябва да се прибирам..-отвърнах до някъде натъжена от този факт и седнах до него на леглото.
-Знаеш ли,приятно ми е да съм с теб,Джеймс!

-На мен също ми е приятно да съм с теб,Лейт!-отвърнах с широка усмивка,поставих ръка на лицето й и я целунах.
След това я погледнах в очите й и добавих;
-Може да продължим да сме заедно...имам предвид като двойка!

Тази вечер беше партито на моя Джеймс.Нямаше начин да го пропусна.Предположих,че може да има нужда от помощ затова реших да дойда един час по-рано.Бях облечена така.Тъкмо щях да звънна когато едно сладко кученце подскочи около мен.Обърнах се и видях Джеймс с непознато момиче.
-Хей-помаха ми той и аз на него.
Той дойде до мен ,а аз му се хвърлих радостно на врата.Целунах го и казах:
-Липсваше ми!Е,готов ли си за парти ?
-Даа!-извика весело той и влязохме всички вътре.

Лейтън ме изненда приятно.Тримата подготихме всичко...и неусетно беше дошло време .Някой звънна на вратата.Аз отворих и се изсипа цяла тълпа около 15 човека.Повечето непознати,които веднага се нахвълиха на пиенето.Запътих се към Алесандра
-Е,нали говорихме за музика...слушам рап,поп.Ти?Поздрави ме с някоя песен-усмихнах се и й посочих с поглед уредбата.

Признвам..имаш вкус към музиката-заявих и си напълних чашата с водка както и нейната.
-Е да танцуваме...между другото страхотна рокличка-хванах я за ръка и започнахме да се движим по такта на музиката.
За сега всичко бешe страхотно,скоро дойдоxа още хора.