Къщата на Джеймс Купър

Рокси и Бил дойдоха на бара да си вземат пиене.
Забавлявате ли се?-попитах ги аз.
-Даа!Добре си организирал всичко!А ти как си прекарваш?-отвърна Рокси.
-Ами страхотно!
Налях си още бира и се заогледах са Вики-не я виждах...

Докато танцувах с Амбър ми хрумна, че после с нея можем да излезем.
-Искаш ли после да отидем до бара на плажа?
-Ще е супер! - отвърна ми тя, но после продължи с ироничен глас.-Само, че ще е късно и няма да мога. Ако искаш се обади утре. Ето ти номера ми. - тя извади една хартийка и на нея написа номера си.
-Значи да ти се обадя! - подхвърлих й аз.
-Да, по цял ден вися в къщи или съм на пазар, а от скоро ще отворя и салона за красота, така че ще ти е лесно да ме нмериш.
-Да, ако знаех къде се намират! - отвърнах с насмешлив тон.
След това минахме през бара.

Видях Джеймс да си налива бира и да се оглежда наоколо.Явно търсеше някого.Реших да отида при него и да го попитам как е.
-Джеймс,как си?-започнах аз-струваш ми се малко притеснен?Какво има?

Момчето, с което се запознах беше мило. Отидохме на бара да се поосвежим, а после аз изведнъж извиках!
-Олеле!
-Какво? Какво е станало?
-Май забравих да изключа печката! Дано не е изгоряла! Извини ме Стийв! Ще изтичам до нас да видя какво става, защото ако изгори къщата не знам какво ще стане с мен.
-Добре върви! Ще се върнеш пак, нали?
-Да, да! Не се тревожи! - отговорих аз задъхано, взимайки си чантата. На вратата ме спря Вики.
-Хей ,какво става?
-Вики, ей сега се връщам, просто има малък проблем!
-Добре! Чакам те!

В къщата на Джеймс се събраха срашно много хора. Беше яко, разговарях с много приятели там, запознах се с нови, забавлявах се истински. Но по някое време ми се искаше да се разходя, някъде на въздух навън, защото вътре беше препълнено. Огледах се за Джеймс, но едва ли щях да го открия в тълпата. Реших да изляза сама. Харесвах плажа, особено вечер. Лекия морски вечерен бриз ми действаше добре. Къщата беше съвсем на плажа и почти веднага, щом излязох от нея, вече се разхождах по морския пясък.

Анна се дойде при мен и загрижено ме попита:
-Джеймс,как си?Струваш ми се малко притеснен?Какво има?
Почудих се защо мога да й изглеждам притеснен.Наистина се забавлявах затова отговорих:
-Не,не съм притеснен,просто се бях замислил.А ти как си?Забавляваш ли се?-като учтив домакин попитах и после продължих-Случайно да си виждала Вики?

Джеймс окуражително ме убеди,че е добре.Попита ме дали се забавлявам и аз тихо и леко смутено му отговорих:
-Ами,аз всъщност си мислех да си тръгвам,защото ми е скучно.
Джеймс ме попита дали съм виждала Вики,а аз току що я видях да излиза,затова си позволих да му кажа:
-Да!Преди малко я видях да излиза на вън.

Анна ми спомена,че е видяла Вики да излиза навън.Явно е искала да се разходи.Мислех да отида при нея и да я придружа,но Анна ми каза,че й е скучно и иска да си тръгва.Затова като добър домакин не можех да и го "позволя".
-Защо?!Та първа започва веселбата.Искаш да пропуснеш всичко ли?Ела да те разходя из къщата.
Препълних чашата си с бира както и нейната.Хванах я за ръка и се качихме горе по стълбите.

Джеймс не ме остави да си тръгна и ми предложи да разгледам къщата.Напълни ми чашата с бира,хвана ме за ръка и се качихме на горния етаж.
Джеймс беше добър домакин,не позволяваше на гостите си да скучаят.
Горния етаж не беше много голям имаше само баня и спалня.Влезохме в спалнята.Отпих глъдка от чашата си и я оставих на нощното шкафче.Заоглеждах се.Стаята беше голяма,в средата имаше легло,от прозореца се виждаше красива гледка,отдолу се чуваше музиката и весели викове.Обърнах се към Джеймс,който беше седнал на леглото.
-Хубава стая!Какво ще правим сега?Сетих се,имам една идея.Искаш ли да играм на истината или предизвикателството?

Бях седнял на леглото и изпих чашата си.Анна разглеждаше наоколо.После ми предложи да играем на истината или предизвикателството.От много време не бях играл тази игра и затова се съгласих.
-Добре!Избирам предизвикателството!

Празнеството вървеше с пълна сила,всички се забавялха и танцуваха,опредено Джейм знаеше как да организира парти,въпреки че в повечето случай тази чест се падаше на момичетата,който си бяха истински професионалисти.
Даниел се поразходи наоколо,поговори с някой от присъстващите и реши да поседна малко,защото се чустваше малщо изморен.Взе си една чиния със сладки и чаша кола и се настани на мекия диван в кола и започна сладко сладко да похапва.Скоро цялата къще вече се беше напълнила и хората преиждаха и преиждаха и в един момент се стерсна,да не ми да не могат да се поберат.
Тази възможност бързо отпадна и спокойно наблюдаваше присъстващите,който се мотаеха наоколо и си бъбреха оживено.На него повече му беше любопитно да разбере кое беше момичето с което беше танцувал преди малко.
Така и не успя да я заговори,разбра че е блондинка и има невероятно бяла кожа като порцелан,но така се измъкна,че не можа да разбере в коя посока е тръгнала.

Прекарвахме си страхотно!Рокси и аз до преди малко си говорехме с Джеймс.Но и той изчезна на някъде.Тъй като ми стана странно,че не се появява попитах Рокси:
-Къде изчезна Джеймс?
-Ами нямам представа,и Вики незнам къде отиде.Явно може да са заедно!
-Аха,ясно!-засмях се аз.
Всички бяха весели,добре се получи събирането.Няма да е зле,ако пак го повторим някой път.С Рокси си наляхме бира и отидохме при другите.

Джеймс се съгласи да поиграем и избра предизвикателството.Аз започнах да мисля с какво да го предизвикам.Той още седеше на леглото в очакване.Леко и чаровно се усмихваше.
Беше сякаш точното време и място,затова със съзнание,че правя неизбежното казах:
-Предизвиквамте да ме целунеш!

Предизвикателството на Анна беше да я целуна.Замислих се малко,но си казах "това е само една целувка и то на игра".Засмях се и отвърнах:
-Ами добре!Една целувка...това е просто игра.
Тя седна до мен и аз леко я целунах.

Джеймс прие предизвикателството и нежно ме целуна.Аз отвърнах на целувката и продължих.Не можех да спра.Той също не се отдръпваше.Явно и двамата не мислехме в този момент.Аз се притиснах до него,а той сложи ръката си върху кръста ми като така и двамата легнахме на леглото.

Анна ми отвърна на целувката,но двамате не приключихме до тук.Несъзнателно,прегръщайки я,легнахме на леглото.Не мислех много в момента.Продължавахме да се "натискаме" и изведнъж се чу стряскащ звук.Сякаш нещо се счупи.Веднага спрях,станах от леглото и казах:
-Отивам да проверя какво стана.

Случайно минах покрай плажа на път завкъщи и последвах силният бас на музиката.
Явно имаше парти...
Бързо се качих в колата и се преоблякох в къщи. Черни дънки, тениска на Металика, ботите ми и бях готова.
След пет минути се върнах и почуках на вратата, където очевидно имаше парти. Глупаво от моя страна, дори и аз не чух почукването си. Звъннах на звънеца и зачаках.

С Бил отидохме при другите и седнахме на дивана.Въпреки че музиката беше силна стори ми се,че някой чука на вратата.Отидох да проверя.
На вратата беше непознато момиче.
-Здравей!-казах аз-Аз съм Рокси.Добре дошла,влизай!

Вратата ми отвори едно момиче. Представи ми се и ме покани да вляза.
-Благодаря, аз съм Маделин.-отвърнах и влязох.

Бях навън, потънала в мислите си, докато не почувствах хлад и не осъзнах, че е вече късно и е по-добре да се върна в къщата. Купонът вътре кипеше с пълна сила, това можех да установя дори и от плажната ивица, тъй като шумът се чуваше надалеч. Тръгнах в тази посока и в далечината забелязах момиче, което явно сега пристигаше на партито. Вече си мислех че всички тийнейджъри от града са в къщата, така че беше странно кой ли пропусках. Като се приближих, момичето не ми се стори познато, реших че просто минава.
Но тя влезе в къщата малко преди да наближа входа. Секунди след нея влязох и аз и шумната вълна ме удари в лицето. Тя все още беше до вратата, но вече разговаряше с Рокси.
- Хей Вики! Чудехме се къде си. - каза Рокси, като и се налагаше дори да крещи.
- Бях наблизо - отговорих и също крещейки и погледнах новото момиче. Бях сигурна че не я познавам, затова и казах:
- Сигурно си нова. Аз съм Вики Роуън. Приятно ми е - тя се усмихна и топла усмивка заля и моето лице - Добре дошла в града.

-Маделин,искаш ли нещо за пиене?-попитах аз като в това време си отварях шише бира.
Вики изненадващо влезе от входната врата.Аз се усмихнах и казах:
- Хей Вики! Чудехме се къде си.
- Бях наблизо.-отговори тя като се обърна към Маделин и я заговори:
- Сигурно си нова. Аз съм Вики Роуън. Приятно ми е.Добре дошла в града.
Без да искам,защото не ги чувах от силната музика,прекъснах разговора им като продължих говорейки на Вики:
-Но аз си мислех,че си на горния етаж Джеймс...-Вики ме погледна странно и аз се почуствах неловко затова казах-..няма значение,аз отивам при Бил.

Рокси дойде и носеше още едно шише бира.Помолих я и аз да си сипа.Тя ми го подаде,налях си и го оставих на масата.
Бяха се насъбрали доста хора на дивана.Започнахме да си разказваме вицове.Всички много се смяхме.Изведнъж някой разклати масата и шишето с бира падна на пода и се счупи.Понеже беше стъклено издаде силен звук и всички се стреснахме.
Станахме бързо от дивана ,а в това време Джеймс слезе забързано по стълбите и попита:
-Какво стана?!?
-Нищо!Просто едно шише се счупи-отговорих му аз.
След него слезе и Анна.

Докато Рокси си наливаше бира аз се запознах с Маделин. После Рокси неочаквано каза:
- Но аз си мислех,че си на горния етаж с Джеймс... - погледнах я въпросително. Замислих се. Нямах представа защо е останала с такова впечатление и нямах представа къде е Джеймс. Сигурно беше наоколо. Няма кой знае какво значение, помислих си, къщата е негова, може да е където си иска.
После нещо се счупи и всички погледнахме масата, откъдето дойде шума. Беше шишето, с което играеха Бил и другите. Нищо сериозно.
Джеймс се появи отгоре. Ето къде беще, нямаше смисъл да мисля повече за това. Да, но след него слезна и Анна..

За миг през главата ми мина странна мисъл. Леко поклатих глава, сякаш да я отхвърля от ума си, беше абсурдна. Сигурно и на горния етаж е било пълно с хора.

Докато се наслаждаваше на хубавото парти,погледът на Дан падна върху непознато момче,което досега не беше срещал в квартала.Разгледа го добре и му се стори,че не е тукашен,може би идва от някоя друга страна или пък е имигрант.На външен вид беше доста добре сложен,личи че е запален по спорта и кожата му беше малко тъмна с цвят на шоколад.Не беше сигурен дали да го заговори,все пак не беше такъв нахалник,пък и не знаеше как ще реагира непознатото момче.Видя,че разговаря с Джеймс,приятелката на Ерик-Рокс и още едно момче,което май беше продавачът в музикалният магазин,но все още се се престрашаваше да отиде до него.
След малко,шумът наоколо престана и всички се разпръснаха към различни посоки и момчето се приближи до мястото,където той стоеше.Може би беше по-голям от него и едва ли би обърнал внимание на някакъв мъник,той обичаше да се сприятелява и по природа беше общителен.
Изпи си колата и свирна с уста,за да му обърне внимание.Момечто се обърна и тогава той стана и отиде пир него.
-Здравей!Предварително се извинявам за моето нахалство,но можем ли да се запознаем?-попита нерешително той и го погледна в очакване.Можеше и да му отакже, не беше длъжен да го прави,но той се усмихна и отвърна7
-Да,разбира се!Чудесно е да се срещаш с нови хора, с който да обушуваш и да споделяш различни интересе-
-Добре,тогава да се представя,казвам се Даниел Роуън-сега гласът му прозвуча по -уверно и му подаде ръка да се запознаят.

След като Амбър си тръгна отидох до бара да си взема нещо, а след това тръгнах да си ходя. Обаче малко преди вратата ме срещна едно момче и ми се представи:
-Казвам се Даниел Роуън!
-Аз съм Стийв Стоунър! Приятно ми е! Ти сигурно си ученик, нали? - попитах аз.
-Да!
Когато бях ученик беше толкова тъпо. Горкото момче! Дали се справя? Забелязах, че е по-малък...значително по-малък от мен и реших да се правя на тешкар.
-Е, и колко години смут още ще търпиш? - попитах го аз с иронична усмивка.