Рок бар "Riot"

Смяната ми свърши и можех да избирам-дали да си тръгна или да остана и да се присъединя към партито.В интерес на истината бях раздвоен.Погледнах към Вики,която се смееше висока с чаровния си глас...явно ,че шегите на Джеймс са забавни.Вече бях твърдо обеден,че вече са се сдобрили и аз нямам реален шанс.Затова си тръгнах преди някой да ме беше разпознал...

Отстрани вероятно е изглеждало, че се веселя. Това е добре, така трябваше да е. Въпреки че не се забавлявах особено с пиянските шеги на Джеймс и въобще със самия факт, че отново е пиян. Заставих си да приличам на весела. Едната водка, която изпих, успя от части да ми помогне.
Времето напредваше и купонът течеше. Хората на около започнаха един по един да си тръгват. Дори и барманът, Никълъс, чиято смяна беше приключила, си отиде. Имайки впредвид отношенията между нас, не му бях казала нито дума тази вечер. Така и трябваше да е. Всичко трябваше да си остане в онази нощ, която не помня напълно.
Реших, че е време и аз да си вървя, вече достатъчно време бях поостанала. Взех чантичката си и се прибрах вкъщи.

Вики си тръгна,а аз останах сам.Нямаше какво да правя.Вече ставаше скучно.Изпих още една бира и си тръгнах.

Почти всички се разотиваха,Дан си тръгна пръв.Останахме на маса само аз и Ерик.Двамата си поговорихме още малко докато аз не реших да си тръгвам.
-Аз смятам да вървя!
-Искаш ли да те изпратя?-предложи учтиво Ерик,а аз останах учудена.
-Но,Рейч?Тя..
-Тя не би имала нищо против!-каза усмихнато и уверено той.
-Добре тогава.-отвърнах аз и двамата излязохме от бара.

През цялата вечер Ерик не ми каза нито дума, дори не ме поздрави, което ме учуди. От отдавна не бяхме излизали и не се бяхме чували, но се надявах като се видим нещата да си бъдат пак добре. Все се надявах да ме погледне, да се усмихне или да дойде при мен, но той сякаш не знаеше че съм там. Останах до последно в надежди да ми обърне внимание и ядът в мен започваше да расте.
Бяха останали много малко хора, когато осъзнах че е по-добре да си вървя. Тръгнах, но Ерик беше на изхода с едно момиче! Едва се сдържах да не се развикам, ядосвайки се още повече, но реших, че ще е по-добре да притихна и изчакам какво ще стане. Двамата излязоха от дискотеката и тръгнаха по улицата, а аз тръгнах след тях. Не можех просто да оставя нещата така!