Музикален магазин

Днес беше един от най-вълнуващите ми дни.Именно защото беше откриването на моя собствен музикален магазин.Всъщност не беше точно мой,по документи е на родителите ми,защото съм непълнолетна.Но аз отговарям за него,аз поръчвам и продавам стоката.Това беше моята мечта и затова започнах с голяма мотивация.
Още подреждах разни дискове и останових,че няма да мога да се справя с всичко сама.Имах и други задачи покрай откриването.Помислих си дали да не се обадя на някой приятел,за да ми помогне.Сетих се за Вики,но тя сигурно щеше да е заета.След това размислих,че явно и за напред ще ми трябва помощник,а може би продавач-консултант.Трябваше ми човек,който да разбира от музика и да може да свири на китара.Затова без да губя повече време закачих един лист на вратата с надпис "ТЪРСЯ ПРОДАВАЧ-КОНСУЛТАНТ".Надявайки се да намеря по-бързо подходящ човек,се залових отново на работа.

Вървях по улиците на непознатя град,в който живеех едва от няколко дни.Исках да намеря някаква връзка с моето родно градче,за да мога по-лесно да свикна с новата обстановка.Всъщност бях сигурен,че ще успея,защото градът беше чудесен и уютен.А и на мен не ми правеха проблем различните местоположения,защото с честите турнета с бишвата ми група,бях свикнал на постоянни местения от един град в друг.
Изведнъж спрях очите си върху витрината на един музикален магазин.На нея имаше надпис "ТЪРСЯ ПРОДАВАЧ-КОНСУЛТАТ.Веднага в ума ми изкочи мисълта да се пробвам за мястото.Това беше чудесна възможност да си намеря работа,от която в момента наистина се нуждаех.Освен това този голям музикален магазин изглеждаше страхотен и това щеше да бъде повече удоволствие за мен,отколкото задължение.Вътрешният ми глас ми прошепна "Хайде Бил,ти можеш и ще успеех.Това е страхотен шанс!" и аз уверено отворих вратата...
Щом влязох още един път се уверих,че този магазин е невероятен и аз бих се справил с работата.Едно момиче средоточено подреждаше разни дискове и затова не разбра,че съм влязъл.Доближих се до нея,а тя в това време изпусна един албум на пода,аз го взех,погледнах го и веднага го познах,беше на една от любимите ми групи.Усмихнах се и й го подадох с думите:
-Nirvana-Nevermind! 1991.Много добър албум!-подадох ръката си и се представих-Бил Стивънс,тук съм относно обявата.

След като непознатото момче ми се представи и ми подаде албума,аз му благодарих.После усмихнато го поздрових:
-Здравей,Бил!Много се радвам,че си дошъл за обявата,а и явно разбираш от музика-допълних аз като посочих с поглед албума:
-Между другото аз също слушам Nirvana.-казах аз,за да разнообразя разговора.После си поех дъх и продължих:
-Аз съм Рокси Билсън.Приятно ми е да се запознаем!Относно работата,трябва да можеш да свириш на китара и...
-Аз всъщност съм китарист.-отвърна засмяно Бил.
-О...чудесно!!-зарадвано отвърнах.Ами тогава...Честито!Получи работата!
Бях много щастлива,защото само няколко минути след като закачих обявата вече намерих подходящ човек.Това още повече ме мотивира.

Когато Рокси ми каза,че получавам работата наистина много се зарадвах.Направо ми се искаше да я прегърна от радост.Развалнуван й кавах:
-Благодаря ти много,Рокси!Няма да съжаляваш.-после продължих-Аз живая тук едва от няколко дни и ти си единствения човек в този град,който познавам.И бих искал да те помоля,ако можеш да ми помогнеш с опознаването на града.Да ме заведеш на някои интересни места,но само ако не те притеснявам.
Роски беше много приятно и интересно момиче.Освен това тя ми сподели,че също слуша Nirvana,което ме наведе на мисъта,че имаме еднакви вкусове.Искренно се надявах да се сприятелим.А и кой знае,можеше да излезе нещо повече от приятелсво...

Бил ме помоли да му помогна с опознаването на града и аз естесвено веднага се съгласих:
-Да,разбира се!Още тази вечер,ако си свободен ще те разведа на някои интересни местенца.
После продълижихме разговора си като му обяснявах разни неща свързани с магазина.В това време той ми помогаше за подредбата на албумите.
Стана 18:00 и трябваше да затваряме.Удовлетворена от работата ни ведро предложих:
-Е,Бил!Свършихме добра работа!Искаш ли,ако си свободен да отидем някъде?

Рокси ми предложи да отидем някъде и аз веднага се съгласих,защото бях свободен,а и щеше да ми е приятно да изляза с нея:
-Да!Разбира се!Имаш ли предложение къде да отидем?!
Рокси се зачуди и после предложи:
-Какво ще кажеш да отидем на кино??Ще дават интересна комедия.
Обичах да ходя на кино,а и това беше шанс да се опознаем с Рокси.
-Чудесна идея!Обичам да ходя на кино!-усмихнато отговарих аз и после попитах шеговито:
-Рокси!?А това като среща ли да го приемам?!?

Разбрахме се да отидем заедно на кино и тово много ме зарадва.
-Рокси!?А това като среща ли да го приемам?!?-изненадващо ме попита Бил.
Аз се размях и отговорих...-Ами да!!
След няколко минути вече бяхме готови,затворихме магазина и се запътихме към киното.

Днес беше първият ми официален работен ден.Отворих точно в 10:00.Но нямаше още клиенти,а и нямах друга работа затова взех да чета някакво музикално списание.
Чаках Рокси да дойде,защото нямах търпение да я вида.Вече мина половин час...неочаквано вратата се отвори...

Зарадвах се,че Вики идва с мен и,че ще и покажа моя магазин.Щом застанахме пред врата,аз се обърнах към нея:
-Какво ще кажеш??Харесва ли ти?
Влязохме вътре и Бил ни посрещна.Поздравих го и му представих Вики:
-Здравей Бил!Доведох моята приятелка Вики.Запознайте се!
Знаех,че Вики се интересува от музика и затова й показах някои нови албуми.Тя любознателно ги разглеждаше и затова аз усмихнато и казах:
-Харесай си някой,защото искам да ти подара нещо от моя магазин!

- Невероятен е - успях само това да кажа. Наистина беше готин. Градът ни се нуждаеше от подобен магазин с наистина хубави неща.
Рокси ме запозна с помошника си Бил Стивънс, леко странен и загадъчен, но иначе приятен тип. Забелязах как го гледа, докато му говори. Определено го смяташе за повече от приятен. Зарадвах се на мислите си.
- Вики Роуън, приятно ми е! - казах аз с усмивка когато той ми попаде ръка
- Харесай си някой,защото искам да ти подара нещо от моя магазин! - усмихна ми се Рокси, аз на нея също. Определено щях да си купя някой албум, но жеста, който тя реши да ми направи, ме зарадва истински
- С удоволствие - казах аз - Тук определено има какво да ми хареса, благодаря ти!
Докато преглеждах албумите в магазина, които наистина бяха доста, подредени по жанр и изпълнител, Рокси и Бил се говореха неща, свързани не само с работата. Той флиртуваше с нея и това ме накара отново широко да се усмихна. Бяха толкова взаимно подходящи!
- Ето, харесах си този - неочаквано извиках аз, прекъсвайки разговора им. Рокси се приближи до мен, аз държах страхотния албум на Queen с най-великите им хитове - Знам, че са вече старички, но за мен са класика!

Докато Вики разглеждаше с интерес албумите,аз не пропуснах да си говоря с Бил.Той беше забавен,а и аз си падах по него...
Когато Вики извика и ми показа кой албум си е харесала,аз веднага отидох при ния.Беше избрала албумът с най-великите песни на Queen,явно си падаше по рока от 70-те.Усмихнато добавих:
-Мм,Queen!И аз ги харесвам.
Тримата започнахме да обсъждаме и други групи,а Бил ни разказа интересни неща свързани с неговата бивша банда.

Когато Рокси пристигна,водеше със себе си една нейна симпатична приятелка-Вики.Запознах се с нея и бях щастлив да опозная някой от приятелите на Рокси.
Тримата си говорехме изключително дълго.Интересното беше,че постоянно намирахме нови и нови теми за разговор.
Докато си приказвахме,влязоха няколко клиента,които ние обслужихме доста бързо и Вики също помагаше.
Направихме лека пауза в разговора ни и аз реших да се въэползвам от нея:
-Хей,Рокси!Тази вечер свободна ли си!?Искаш ли да излезнем някъде?
Рокси ми отгори положително с усмивка...

-Да,свободна съм!-весело подхвърлих аз-Благодаря за поканата!
Сетих се за една чудесна идея и веднага попитах Вики:
-Вики,ти искаш ли да дойдеш с нас?Може да забереш и Джеймс,ако той е свободен?? Ще сме по двойки.Четиримата ще се забавляваме много.

- Идеята е чудесна, но не знам.. - поколебах се, защото не исках по никакъв начин да им досаждам, особено като са заедно, но срещайки одобрителния поглед на Рокси, м дойде на ум че може четиримата да ни е супер яко.
- Кой е Джеймс? - попита Бил докато се колебаех
- Гаджето на Вики - отговори му Рокси и побърза да попита - Е, навити ли сте?
- Да - отговорихме и двамата в един глас
- Ще бъде забавно - допълних аз - само трябва да звънна на Джеймс. Имам малко работа, така че сега трябва да тръгвам. Да се чакаме довечера в осем.. но къде?

Много се зарадвах когато Вики се съгласи.Тогава казах:
-Страхотно!Довечера в седем съгласна ли си да дойдеш с Джеймс тук??
Вики одобри времето и мястото и си тръгна.
Силно се надявах и Джеймс да се присъедини.Предполагах,че ще бъдем добра компания.

Рокси покани Вики и гаджето й да се присъединят към нас и тя се съгласи.
"-Вики,ти искаш ли да дойдеш с нас?Може да забереш и Джеймс,ако той е свободен?? Ще сме по двойки.Четиримата ще се забавляваме много."
След това се уговориха кога и къде и Вики си тръгна.Останахме само двамата.
Идеята и на мен ми хареса,но обърнах внимание на думите на Рокси "Ще сме по двойки".Тогава реших,че сега е най-подходящият момент да и призная,че съм влюбан в нея...
-Хей, Рокси!-почнах аз малко неуверено-Какво имаше предвид "Ще сме по двойки"??
Тя се засмя и започна да обяснява:
-Ами...-но аз я прекъснах:
-Двойка са Вики и гаджето й Джеймс.А ние не сме точно..но си мислих да те питам дали ще искаш и ние да станем….-и тук запецнах беше ми притеснено,след секунди мислене и мълчание казах увероно...двойка!!??

След предложението на Бил бях доста изненадана,но имах отговор.Радостно казах:
-Да!Съгласна съм!
Говорехме си много,той също се надяваше довечера четиримата да си прекараме добре.Мислехме си къде ще отидем,явно щеше да е в някакво заведение.Но това нямаше значение,тъй като бяхме добра компания.
Работният ден почти мина и вече наближаваше 7 часа,във всеки момент очаквах Вики и Джеймс.

Заедно с Вики се запътихме към магазина на нейната приятелка-Рокси.По пътя тя ми обясняваше какво са се разбрали и ми разказваше за тях.Когато стигнахме и влязохме в магазина,те бяха там и веднага щом ни видяха ни посрешнаха.Запознах се с тях,изглеждаха свесни и смятам,че ще си доподнем много.
-Добра компания се събрахме!А сега къде ще ходим?-попитах аз

Вики пристигна заедно с нейния приятел Джеймс.Двамата изглеждаха наистина добра двойка.Запознах се с него,той беше приятен и забавен.
-Добра компания се събрахме!А сега къде ще ходим?-попита Джеймс.
Спогледахме се,явно никой нямаше идея и затова казах:
-Както каза Джеймс-добра компания сме затова където и да отидем ще ни е забавно!Аз ви предлагам в някое заведение...






-

- Да, наблизо има добър италиански ресторант. Нов е, но пицата им е страхотна! - това беше първото заведение, за което се сетих, тъй като на идване към магазина бяхме минали към него - Какво ще кажете?
- Чудесно, но дали ще има свободни маси? - почуди се Бил
- Не се притеснявайте, имам познати там. Е, навити ли сте?

Вики предложи да отидем в новата пицария,която е съвсем на близо.Аз се съгласих и добавих:
-Мда,супер!Аз не съм ходила,но предполагам,че ще ни хареса.А после като вечеряме може да отидем някъде другаде.Вие момчета какво ще кажете?

Идеята за пица беше страхотна,а и без това бях гладен като вълк.
-Да,добре!Ужасно съм огладнял.
Джеймс също беше съгласен и четиримата се запътихме към близката пицария.

На следващия ден след чудесната вечеря с Вики и Джеймс,ние с Бил имахме почивен ден.Но въпреки това на мен ми се наложи да отида в магазина,за да избера подходяща музика за партито у Джеймс.Започнах да преглеждам албумите,които ми се струваха най-подходящи.През това време ми хрумна да се обадя на Бил.
-Хей,Бил!Какво правиш?
-Здравей,Рокси!Сега се размотавам..а ти?
-Тук в магазина съм.Понеже снощи Джеймс ме помоли да му помогна с музиката за довечера.И... си мислих,ако си свободен да дойдеш да я изберем заедно?А после да отидем у тях.
-Ами да,ще дойда и ще тръгнем заедно!Идвам след 10минути.Чао!
-Чао!

С Рокси се разбрахме да мина да я забера от магазина и да отидем заедно на партито.
Към 16:30 престигнах в магазина.Рокси още търсеше подходящи дискове.Тя ме поздрави и отново продължи със задачата си.Аз отидох при нея и погледнах какви дискове е взела.
-Мм,добър избор!Ставаш за DJ.-шеговито казах аз,а тя с усмивка ме побутна с лакътя си докато ровичкаше албумите.
-Готова съм.Според теб достатъчно ли са?-попита тя.
-Абсолютно!
-Добре,тогава да тръгваме!-каза тя и ние се запътихме към къщата на Джеймс.