Вилата на Рокси Билсън

Отвън изглежда така


кухня

спалнята с едно двойно легло

спалнята с 3 легла

спалнята с 2 двойни легла

баня с джакузи

басейн

След като минахме през нас за багажа ми ,се запътихме към дома на Вики.Тя бързо се появи и щом се качи веднага отпрашихме към плажа ,за да заберем Уилям.Той вече ни чакаше пред тях със сак в ръка.Поздравих ме се и продължихме към къщата на приятеля на Сандра.Докато тя шофраше аз я представих на всички като моята невероятна братовчедка Алесандра .Бяхме още при плажа когато тя спря пред къщата на нейния познат.Нямах представа кой е.Когато разпознах къщата раэбрах,че на Джеймс Купър.А след малко когато го видях да се задава носейки сак на рамо бях сигурна,че той ще идва с нас.Явно определено щеше да е интересна почива...Той също се качи на задната седалка,поздравявайки ни.
Докато пътувахме бяхме изненадващо безмълвни.А Арес беше в скута ми и не мърдаше само дишаше.След около половин час пристигнахме пред вилата.Отново се развълнувах...взех ключа и първа изкочих от колата..
Отключих....и извиках радостно:
-Хайде да разпределим стаите!!!

Престигнахме сравнително бързо.Рокси ни прикани да си изберем стаи.За мен нямаше особедно значение къде и с кого ше съм в стая.Въпреки че не ги познавам ,всички ми се струваха приятни.Вилата беше голяма и модерна,компанията добра,а и плюс хубаввото време и чистия въздух се очертаваше страхотна почивка.
-Наистина няма никакво значение-подрепих братовчедка й-нося и палатка може дори и в нея да се спи-засмях се и им я показах

Съгласих се с предложението на Сандра.
-Ок,предполагам,че Вики няма да има нищо против-и се обърнах към Вики-Може да вземем спалнята с трите легла.А момчетата да се разпределят в останалите две??
Докато говорех им показвах стаите ,за да бъдaт наясно с по-обстановката.

Беше ми малко неловко когато разбрах коя е братовчедата на Алесандра и нейните приятели.Вики беше там и вероятно щяхме да прекараме цяла седмица заедно.Но не се притеснявах защото все пак Алесандра ме беше поканила и ще бъще забавно.
-Добре,аз избирам спалнята с едното двойно легло-казах на Рокси и се обърнах към Уилям,с който туко що се бях запознал;
-За теб остана тази с двете двойни легла,пич !

Супер, ''трудната'' задача мина! -въздъхнах със саркстичен тон.
-Има ли гладни??-попитах и след това предложих- Може да си запалим огън на поляната и там да вечеряме.Ние момичетата ще приготвим вечерята,а вие Джеймс и Уил, може да запалите огъня.Има готови,събрани дърва близо до басейна.
-А между другото...какво ви се яде??-погледнах към всички.Надявах се по-бързо да се разберем,защото умирах от глад.
-Вижте какво им в хладилника...А аз ще направя салата. -засмях се започнах да изваждам приборите.

Вилата на Рокси беше страхотна! Обичах да прекарвам времето си в планината, особено с приятели. Може би единственото, което леко ме смущаваше, беше Джеймс, с когото не бяхме общували изобщо напоследък. Но не смятах да драматизирам излишно и да превръщам миналото ни във всеобща тема за разговор. Компанията изглеждаше приятна.
След като се настанихме във вилата, излязохме навън и запалихме огън. Получи се приятна и уютна обстановка, предразполагаща към разговор. Слабо познавах братовчедката на Рокси, третото момиче тук. Само бях чувала за нея. Реших да завържа разговор...
- Хей, не съм те срещала наоколо. Във гимназията ли учиш? - въпросът ми вероятно беше скучен, но все от някъде трябваше да се започне...

- А вие двете как се запознахте? - запита Александра, интересувайки се от случилото се в нейно отсъствие. Изглеждаше приятно и дружелюбно момиче и, очевидно, най-голямата сред нас.
- Ами.. преди доста време е било.. - замислих се над въпроса - Може би в училище или сме се засичали по развлекателните клубове. Но лесно си паснахме и бързо се сприятелихме с Рокси. И сега сме чудесни приятелки. Но тя не ми е разказвала много за своята братовчедка.. - усмихнах се на Рокси и след кратка пауза попитах: Хубаво ли е в Европа? Винаги съм мечтала да я посетя..

Алесандра и Вики разговаряха помежду си..опасявах се скоро щяха да подхванат темата с бившите.Не исках и аз да бъда замесен.Ще се чувствам неловко около Алеса с две бивши..да знае за Лейтън й беше достатъчно.
Щом се навечерях изчаках докато всички с изкажат и станах казвайки;
-Извинявам се,но много ми се спи и ще си лягам.Предполагам ще се видим всички утре на закуска.
Надвесих се към Алесандра и я целунах по бузата ,пожелавайки й ''Лека нощ!'' .
Отново казах ''Лека нощ!'' ,но този път на всички и се запътих към стаята ми .След около половин час вече бях заспал.

Изглежда на Джеймс му стана леко неудобно и реши да се прибере в стаята си. Нещо в мен предполагаше, че причината съм аз, въпреки че се стараех да го игнорирам. Не бях зла, просто не мисля, че имаше какво да си кажем..
Когато той стана и пожела "Лека нощ" на всички, обръщайки специално внимание на Алекс, я целуна по бузата. Това леко ме смути, понеже не го очаквах. Може би Джеймс и Алекс са нещо като... двойка. Не мога да кажа, че тази мисъл ме зарадва. През главата ми преминаха множеството приятни спомени от връзката му с него и неприятният спомен от раздялата ни. Въпреки всичко обаче, не бях ревнивата бивша и нямах намерение дори и да спомена нещо. Вероятно Алекс не знаеше за нас, което трябваше да си остане така. Без излишни драми. Просто се усмихнах леко...
- Изглежда вие двете сте доста близки братовчедки, а? - попитах дружелюбно и двете едновременно - Рокси, никога не си ми споменавала, че имаш такива страхотни роднини!

-Даа!-отвърнах,поклащайки глава одобрително.И щастлива усмивка озари лицето ми.Радвах се,че те двете си допаднаха и се сприятелиха.
Разговаряхме още дълго..Уилям също се включваше в разговорите дори и не чак толкова оживено.
-Е, ще си лягаме ли??-попитах всички с лека прозявка.

Разговорът вървеше чудесно и на всякакви теми. Двете братовчедки определено са приказливи и дружелюбни момичета. Времето се изниза неусетно.
-Е, ще си лягаме ли?? - попита по едно време Рокси и чак тогава установих, че всъщност и на мен ми се е приспало. Пък и часът беше късен. Наистина бе време за лягане.
Всички се запътихме към стаите си. Ние с Рокси и Алеса щяхме да спим в една стая, Уилям си имаше отделна. Казахме си по едно "Лека нощ" и съвсем скоро след като се прибрахме, бяхме заспали. Денят беше дълъг и вълнуващ и определено се очакваше и утрешния да е такъв..

На сутринта щом се събудих се надигнах от леглото поглеждайки към момичетата.Силно се надявах те да са се събудили,но за съжаление още спяха.Стъпвайки на пръсти, станах от леглото взех дрехите си и започнах да се преобличам.
Алесандра се обърна в леглото си и отвори очи.
-Упс..събудих ли те?Извинявай! - прошепнах тихо,стараейки се да не събудя все ще спящата Вики.
Всъщност се зарадвах,че вече не съм единствената будна пък и имах възможност докато другите спят да поговоря с братовчедка си насаме.Исках да знам как наистина си прекарва,а и честно казано бях доста любопитна да разбра какви са й намеренията към прекрасния Джеймс.
-Хей - продължих отново шепнейки - Искаш и да отидем докато другите спят в хижата да закусим?

По принцип съм ранобуден затова бях свикнал да се събуждам първи.Излязох от стаята тихо,за да не събудя другите.В този момент заварих двете братовчедки и те да излизат от стаята си.
-И вие сте станали.Излизате ли? Може ли да дойда с вас или вие искате по женски?

-Аз спах...страхотно!-усмихнах се ,а в този момент Сандра ни наля кафе.
-Май тези още ще спят...-въздъхнах и поех глътка от прекрасното кафе-хайде да отидем в хижата да закусим.Ще им оставим бележка да знаят къде сме.
Още няколко глътки и чашата ми беше празна,а аз разсънена.

-Благодаря за кафето,Алесандра!-благодарих и с голямо удоволствие го изпих.
-Наистина нека отидем да закусим.Тези двамата сигурно ще спя до обяд.-съгласих се с Рокси,а и нямаше как да не го направя- направо умирах от глад.
Рокси им написа набързо една бележка и тримата излязохме.

Когато най-накрая успях да отворя очи, първоначалната ми реакция бе пак да ги затворя, понеже слънцето ярко печеше в очите ми. Това беше лош знак - денят е напреднал, а аз още съм в леглото!! И то сама, другите две вече ги нямаше. Побързах да стана и да се облеча. Щяха да ме сметнат за най-голямата поспалана!! А истината бе, че дори все още ми се спеше. Странно....
Когато се облякох и оправих за възможно най-кратко време, слязох долу и за моя голяма изненада -- нямаше никого, освен една бележка на масата. Уилям, Рокси и Алеса бяха излезнали към някаква хижа...
Реших да си направя кафе докато се върнат...