Къщата на Джеймс Купър

Щом пристигнаха,Даниел влезе вътре и видя на няколко крачки сестра си Вики,която вероятно малко перди него беше пристигнала.Добре,това означаваше че не е закъснял за партито,защото не обичаше да идва последне и да изпуска най-готиниет неща от купона.Нямаше много хора,така че безшумно се приближи до нея,застана зад гърба й извика:
-Бум!-гласът му порехтя силно и тя така се стресна,че залитна напредд.Щом се обърна да види кой я уплаши така,първоначално се ядоса,но после се усмихна и пергърна брат си.
-Здравей,Даниел!За бога нали ти казах да не го правиш това,изкара ми ангелите-уж сериозно му се скара тя,но се виждаше,че няма нищо против той да се пошегува малко.Беше по.-малкият й брат и все още можеше да му позволява отвреме навреме някой пакост,без да прекалява разбира се.
-Виждам,че купонът не е почнал още.Случайно да си виждала нашия домакин?-попита я той,но това беше излишно,,защото сед малко към тях се присъедини Джеймс,който изглеждаше от развълнуван от предстоящото парти.
-Здравей,Джеймс-позрави го Дан и двете момчета се поздравиха.След това Вики и гаджто й размениха няколко думи и продължиха да си приказват докато дойдат и останалите от квартала.

Бях дошла със закъснение,но щом влязох и видях само Вики и Дан,разбрах,че сравнение с другите идвам на време.
Поздравих ги и веднага почнахме да си говорим.
Бил го нямаше и отдавна не бях го виждала едва ли ще да дойде на партито.

Още щом приближих плажа разбрах в коя къща е партито.От нея се чуваха силна музика и викове.Явно се забавляваха на макс.Малко се смутих тъй като не бях ученик и определено не учех в тяхното училище.Престраших се и влязох вътре.Никой не познавах,но въпреки това не ме изпъдиха.
-Здравейте!Аз съм Никълъс.Приятно ми е!-поздравих учтиво всички.

Пристигна някакво непознато момче.Не изглеждаше ученик,но това нямаше значение.Той поздрави всички ни,а аз като домакин отидох да се запозная лично с него.
-Здравей,човече.Аз съм Джеймс.Искаш ли нещо за пиене?

Джеймс,който явно беше домакинят ми се представи и ме попита дали искам нещо за пиене,но аз отказах:
-Не,благодаря!
В това време някой звънна на вратата и Джеймс веднага отвори.Там стоеше едно красиво и чаровно момиче.Тя се усмихваше,а аз побързах да се представа:
-Аз съм Никълъс,приятно ми е!

Исках да завържа по дълъг разговор с момичето и затова реших да я питам дали от кого живее тук.
-Ти от скоро ли живееш тук?-усмихнато попитах и продължих-Аз съм само от седмица и никой не познавам,а и не уча в гимназията.

Никълъс и Елена започнаха да разговорят помежду си,а аз не исках да се пречкам.Затова отидох да видя какво прави Вики.Гушнах я и попитах:
-Как си?Не сме си говорили отдавна.

На Елена явно й хареса,че съм студент и това ме зарадва.Тя каза,че е ученичка както и предполагах.
-Супер!-възкликнах аз и засмяно казах-Сега ако кажеш,че си и мажоретка ще е страхотно.
Момичето беше наистина симпатично,а и умееше да води спокоен и нормален разговор без излишни претиснения.Това ми хареса!

Тези дни бях малко зает.Имах много работа,не бях няколко дни в града и затова не бях се чувах с никой.Дори и с Рокси.
Бях чул за някакво парти състоящо се разбира се у Джеймс.Реших да видя какво ще е,а и щом Джеймс го организира явно щеше да е забавно.На него предимно ще са ученици и там сигурно щеше да е и Рокси или поне се надявах.
Звъннах на вратата и веднага ми отвориха.Имаше както винаги много хора,потънах в тълпага с целта да открия Рокси.

Бях седнала на дивана и наблюдавах как другите се забавляват.Изведнъж мярнах някакъв тип,който много приличаше на Бил.Помислих си,че не може да е той,но в този момент го видях лицето му и за мое учудване наистина беше той.Запъти се към мен и се усмихна.
Аз станах и щастливо казах:
-Бил,това ти ли си?От кога не съм те виждал.
Радостно го прегърнах.

Нямаше как да пропусна партито по случай новата учебна година още повече когато се състоеше у Джеймс.Там щях да се видя с него как то и с съучениците си и може би щях да се запозная и с нови хора.
Щом застанах на вратата и звъннах,веднага някой ми отвори.Влязох вътре и започнах да търся познати.

Виждах доста познати на купона. Поздравих Рокси, Бил, когато дойдоха, даже и брат ми, което беше супер. Имаше и нови лица, вероятно нови ученици в училището, които още не познавах. Вероятно щях да имам време да се запозная с тях. Бях решила да отделя малко време на Джеймс, с когото от одавна не се бяхме виждали. Пиехме бира и си говорехме. Той ме беше прегърнал и аз се чувствах наистина удобно с него! Както винаги беше много мил с мен, но усетих странно колебание в момента, в който влезе Анна Монгомъри. Усещах такивата неща и това не ми хареса много. Какво му стана, не му ли допадаше това момиче?!
- Здравейте - поздрави ни тя, като от вратата тръгна направо към нас щом ни видя.
- Здрасти - усмихнах се и бях любезна, въпреки че недоумявах нищо от появилото се изведнъж странно напрежение у Джеймс.

-Здравей,Анна!-бавно и безмълвно я поздравих и за да не допусна ненужни съмнения у Вики добавих:
-Искаш ли нещо за пие?Ето там е бара.-посочих с ръка и продължих-Ела да те заведа.
Трябваше да оставя Вики.Нямаше как.Извиних й се и с Анна се отдалечихме.

Това парти както и миналото се разивваше с пълна сила и постепенно наокло се напълни с познати и непознати лица и настана огромна шумотевица и едва чуваше какво си прриказват другите.Радваше се,че беше тука и си прекарваше наистина добре,всичко беше напарвено по най-добирят начин и едва ли някой вожеше да се оплаче.
Като си погооври малко с Вики И джеймс,реши да остави гълъбчета да си поговорят по-интимно помежду си и реши да пообиколи наоколо и да се запознае с новите хора,който не беше виждал.По едно време забеляза Рокси и Анна,но момичетата много бързо се изпариха нанякъде,така че нямаше време да ги поздрави.
Взе си една чаша кола и малко понички и като се разхождаше из тълпата,случайно се натъктна на едно момиче и момче,който си приказваха.Малко се колебаеше дали да ги заговори,но все пак това си беше приятелско събиране и тй отиде при тях.
-Здравейте,ако не е нахално от моя страна,бих искал да се запознаем-започна момчето и гиогледа добре като се надяваше,че няма да го изпратят бързо с някакво извинение.
Обичаше да се среща с нови хора и нямаше да изпусне тази възможност,само дано да не ги е прекъснал по време не някой важен раговор.

Колкото повече разговарях с Елена,толкова повече ми харесваше.Беше страхотна!
-Е,значи не си мажоретка.Сигурно пак ще станеш.-уверих я и продължих:Ами симпатични са ми...не знам просто вкус.
И двамата се засмяхме.Всъщност нямах просто обяснение защо си падах по мажоретки.Явно защото винаги изглеждаха секси и усмихнати.
-Разкажи нещо за теб?Имаш ли хоби?-попитах аз .

-Мм...значи си всестранно развита!Харесвам дейните личности-усмихнах се аз и казах:
Аз обичам да рисувам.Рисувам почти постоянно.
Елена ми беше много симпатична.Исках с нея да се опознаем още повече и затова й предложих:
-Искаш ли някой ден да излезнем заедно?

-Страхотно!Само трябва да се уговорим кога ще е.
Елена явно вече искаше да си тръгва,а аз също трябваше.Затова й предложих заедно да тръгнем и да я изпратя до тях.

С Джеймс се отдалечихме от Вики с цел да отидем до бара.Предполагах,че той вече й е казал за случилото се на предишното парти и явно тя не му се сърди.Зарадвах се за тях.
-Е,Джеамс.Явно си казал на Вики за случилото се на миналото парти и тя го е приела добре.Браво на вас!-усмихнато и почти сигурно заявих.

-Да,казах й!-отвърнах аз уверено въпреки че не беше така.Просто чакаш подходящ момент,за да й кажа,а и точно сега не ми се разваляше партито.
Усмихнах се и се върнах при Вики.