Къщата на Джеймс Купър

- Радвам се, че уцелих - казах разсмивайки се, той напълни чашата си с водка и тръгна да пълни моята
- Мм за мен уиски - казах с невинна усмивка.
- Мерси, не е нищо особено, първото което ми попадна - казах отпивайки от напитката си, Джеймс предложи да танцуваме и аз се съгласих. Оставих чашата си и двамата се задвижихме в ритъма на песента, забавлявах се, което не се беше случвало скоро, но ми харесваше

Купона беше забавен, а Джеймс наистина го биваше, беше добър партньор за танци. По някое време предложи да излезем и аз се съгласих, наистина музиката беше прекалено шумна и главата ми беше започнала да пулсира. Той напълни отново чашите и излязохме отвън, седнах на парапета и отпих от чашата си
- Гаджето ти няма ли да се сърди, че прекарваш вечерта с мен? - попитах любопитно, повдигайки вежда и се облегнах назад.

- Ученическа любов... - казах поклащайки глава и се разсмях, не че моите връзки бяха нещо по - сериозно, но както и да е
- Ноуп, напълно свободна - казах свивайки рамене, стори ми се, че това го шокира, но беше прекалено тъмно, че да бъда сигурна. Повечето вече бяха пияни, но за моя изненада все още нямаше големи изцепки, също и от това, че аз все още не бях дори и замяна. Май многото купони в гимназията си даваха своето, това беше добре да се знае.

Както си говорехме изведнъж той ме целуна, моменталната ми реакция беше да отвърна. Но след малко се откъснах и се усмихнах леко
- Съжалявам, но не мога - казах усмихвайки се отново и прехапах устна
- Не е справедливо спрямо приятелката ти, макар да не сте сериозни - допълних, отпих от уискито си и погледнах към небето.Колкото и готин да беше Джеймс и колкото и да ми беше забавно с него, всичко в мен крещеше, че това не е редно и определено разума ми надделяваше. Една целувка винаги значеше нещо, а когато говорим за купон и малко повече алкохол никога не свършваше просто с целувка.

Джеймс предложи да влезем и тръгна навътре, а аз останах още известно време отвън загледана в звездите. Не след дълго забелязах момичето което го чакаше, когато дойдохме да си тръгва и нещо ми подсказваше, че аз имах пръст в това. Разбира се винаги имаше някакво разумно обяснение, но едва ли щеше да изчака и да го изслуша, а да не говорим да го приеме. Допих си уискито и влязох вътре, напълних си нова чаша и се смесих с малкото останали хора, компанията беше забавна и партито си го биваше. По някое време докато танцувах забелязах Джеймс усмихнах му се и продължих да се движа в ритъма на танца припявайки си леко.

След малко Джеймс се приближи и продължихме да танцуваме заедно, наистина ми беше приятно в компанията му, но не можех да си избия от главата мисълта, че аз съм виновна русокоската да си тръгне. Така и нямахме възможност да се запознаем, а не ми се искаше да си създавам врагове и неприятности още от първият ми ден тук. По едно време друго момиче се появи и зададе въпросите които аз се чудех, а Джеймс най - спокойно отвърна, че са се разделили което ми дойде като гръм от ясно небе. Супер бях в града едва от ден и вече разделих една двойка макар и неволно. Оставих ги да си поговорят, а аз си налях нова чаша уиски, това си беше нещо наистина неочаквано за мен и искрено се надявах да не съм аз причината, но едно гласче в главата ми определено не мислеше да остави нещата така и ми натякваше за целувката, ами ако ни е видяла и си е помислила нещо? Мамка му! Браво Сандра страхотно се справи - помислих си саркастично на ум.

Той ме попита дали мисля, че аз съм причината за раздялата им и аз свих объркано рамене определено не знаех какво да мисля. След като всички си тръгнаха той заяви, че съм постъпила правилно за подскачащо по плажа момиче, а аз леко се усмихнах. Взех възглавницата от близкия диван и го цапардосах с нея
- А това как ти се струва за откачено подскачащо по плажа момиче ? - попитах и избухнах в смях, определено бях от лудите, това не можеше да ми се отрече, но всичко си имаше граници особено когато ставаше дума за чувства. С него ми беше забавно, можех да се държа детински както обичах в повечето случай което си беше голям плюс в негова полза. И макар да се различаваше доста от бившите ми гаджета Джеймс притежаваше някакъв чар, който те кара да се чувстваш добре в компанията му.

Накрая след още няколко удара той заяви, че се предава и, че аз печеля
- Много лесно се отказваш - казах поклащайки глава и отпих от чашата си
- И впрочем аз винаги печеля - допълних свивайки рамене, това си беше истина обичах да печеля и определено знаех как да го правя което дразнеше повечето хора, но на мен не ми пукаше особено. Джеймс предложи да остана тук за през нощта, но на мен все още не ми се спеше
- Още не ми се спи, но колкото и да ми харесва компанията ти трябва да се прибера, защото ме чакат - казах, а той направи странно изражение на последните ми думи
- Арес? - попитах повдигайки вежда, май беше забравил за бялата топка козина, която му беше привлякла вниманието на първо място

Явното му разочарование ме накара да се разсмея, след което заяви, че му дължа реванш
- Скъпи когато играеш игра в която нямаш шанс за победа тогава не е реванш, но щом искаш нямам нищо против - казах с лукава усмивка и се приближих леко към него.
- Защо не дойдеш ти в моя апартамент и може да помислим върху втори рунд бой с възглавници - допълних повдигайки вежда и се усмихнах невинно. Познавах се добре и макар, че бях изпила доста тази нощ нямаше да се случи нищо повече, от още някоя и друга целувка, просто защото бяхме пили твърде много. Но когато действието на алкохола отминеше не бих обещала да съм толкова благоразумна...