Къщата на Ерик Уолбърк

Това беше къщата на семейство Уолбърк:

Всекидневната:

Кухнята:

Спалнята на Ерик:

Спалнята на неговите родители:

Банята:

Стая за гости:

Коли:

Даниел имаше леко разположение на стомаха,щом днес се събуди и реши да отиде до тоалетната,защото снощи май беше ял развалена храна и сега носеше последиците от отва.Престоя цал час в банята и щом излезе изглеждаше наистита потресаващо,но се постара да изглежда добре,защото му предстоеше да ходи на гости.Вцера на плажа се запозна с едно момче на име Ерик,което му се стори доста приятно и мило и го покани да го посети у тях.Оказа се,че живее в един от най-богатите квартали в градът,да не кажем най-богатия и това малко го притесни,защото знаеше че богатите момчета и момичета не биха дружали с някой,който е под тяхното ниво.
От друга страна,това си беше златна възможност да си поразшири малко контактите си и да се запознае с повече хора,защото откакто бяха пристигнали с сестра си,той през повечето време стоеше вкъщи.
Точно в 10,00 часа сутрината,Даниел вече беше пристигнал в тузарския квартал и със удивление гледаше къщанта,която беше повече като палат и в нея живееше Ерик.Такъв разкош не беше виждал през живота си,а как ли ще изглежда отвътре просто си нямаше идея.
Не искаше да изглежда като някой глупак,така че побърза да пресече улица и застана точно до вратата.Нямаше никой наоколо от квартала,така че натисна звънецът и зачака домакинът да му отвори.

Точно сядах пред компютъра и се звънна на вратата. Когато отворих, видях че това беше новото момче с което се запознах.
-Здрасти. Как си? Влизай!-Поканих го бързо аз. -Нещо да те почерпя? -И още преди да отговори аз хукнах към барчето. Донесох по нещо за пиене и се настанихме в холал.
-Е, как е? Как върви? - подхванах аз.

Толкова бързо посрещане досега не беше видял,момчето като светкавица притича до вратата,отвори я и след секунди Даниел се разхождаше в къщата и не можеше да се нарадва,на това което виждаше наоколо.Той не беше от алчните хора,който щом видят злато и лукс веднага започват да ламтят за чуждото,а просот си беше нормално обикновенно момче,което досега не бе виждал толкова красиви неща накуп.Нямаше време да каже нещо,когато домакинът му се затича към кухнята и донесе две чаши с студен портокалов сок.
Такова посрещане не беше очаквал и се почуства неудобно,но се усмихна приятелски и като отпи от малко от сока каза:
-Какво да ти кажа,денят ми не е нещо по-специално,цяла сутрин бях в градината и се излежавах,а после пък отидох в библиотеката и почетох малко.Все още не съм запозант с градът и се надявам,че ще ми препоръчаш някой места,който са по-известни и посещаеми.
Момечто се опитваше да говори спокойно и без вълнение,,също така и правилно,защото еше виждал как негови приятели ставаха на подвиг на една бадна богати глезльовци,който се присмиваха и ги целеха с разни неща.
Самото посрещане на ерик беше много топло и радушно и това показваше,че той не бе като тях и имаше съвсем различен живот.

Даниел беше готин пич, от хората, с които си струва да дружиш. Усетих вълнението му, за това пуснах телевизора и му отговорих на въпроса.
- Ами... има много готини места тук. На плажа беше открит един страхотен бар, на който аз лично се забавлявам много, а и винаги мога да забера Рейчъл с мен, за да си прекарам супер. - Даниел ме погледна странно. Аз се замислих защо и тогава се сетих, че няма представа, защо включвам Рейчъл в разговора ни.
- А, Рейчъл ми е много близка приятелка. - побързах да обесня аз. - С нея бяхме на дискотека и си прекарахме доста добре. Даже мога да кажа, че беше страхотно. Тя е красива, забавна... - Даниел леко се подсмихна и ми каза:
- Гаджета, значи? - засмях се. Изглежда с това момче има за какво да си говорим.
- Ами, нещо такова... Да може да се каже.
- Е, разказвай! - подтикна ме Даниел.
- Ем, няма нищо за разказване. Беше романтично, прекрасно...

Не че трябваше да се хвали,но притежааше уникалната способност да преценява хората и сега с радоста установи,че Ерик е доста възпитано и умно момче с което можеш да си говориш за всичко.Постепенно напрежението изчезна и вече можеше да се отпусне,без дасе притеснява от каквото и да било.Разговорът неусетно премина към неговата приятелка Рейчъл и просто се надяваше,че той няма да попита дали си има приятелка.Все още не смяташе да се обвързва и щом се заговореше на тази тема,винаги му ставаше неловко и все се стесняваше.
-Чудесно,изглежда че се разбирате и между вас има химия-усмихна се той,като се има превид,че невинаги се получаваше такова разбирателство между момче и момиче.
-Щастлив съм с нея,чудесно си изкарваме времето заедно,когато сме заедно-отвърна Ерик и добави:А ти Даниел,имаш ли си приятелка или не ти допада тази идея?
Въобще не трябваше да се учудва,това момче си го биваше и всепо-симпатично му ставаше.Реши да бъде кратък и ясен и каза:
-Да си призная,все още не смятам да се обвързвам с момичета,,защото те носят проблеми и караници.Засега ще набелгна на образованието си,както и кариерата ми като тенисист.Обичам спорта и смятам да се развевам в тази област и някой ден да се кача на върху-каза момчетои очите му пламнаха толкова силно,защото това му беше мечта и беше решен да я осъществи.

Бяхме подхванали една от моите любими теми за момичетата и Даниел ми сподели,че все още не смята да се обвързва с тях,защото носели проблеми и караници.Зачудих се какво точно има предвид,но до някаква степен си е така.Все пак е най-добре е да си свободен.Той продължи като ми спомена,че набляга на образованието и по това си личеше,че той е доста зрял за годините си.Веднага го поздравих за неговите цели:
-Ами браво на теб!Явно знаеш какво искаш и си решил да го постигнеш!Та значи..тенис?!Да си призная и аз съм играл,но не ме биваше.Между другото ходя на фитнес,ти искаш ли да идваш с мен?

-Никога до сега не съм ходил на фитнес,просто защото не искам да заприличач на някакъв тип с мускули по който си падат момичетата.По-скоро предпочитам да видят колко съм интелигеннетн и естествен,а не да ме зяпат заради външният ми вид-отвърна Даниел и си допи напитката,която беше доста хладан и му подейства добре.
Ерик се оказа страхотен слушател пред който можеш да си споделиш всичко,без да те прекъсва и да прави забележки като някой дурги хора,който познаваше.Предложението му за фитнеса все пак му допадна,хубаво беше отвреме навреме да ходи някъде и да се отпуска след натоваренияят ден.
-Надявам се,че предложението ми е ти е допаднало и ако искаш ела сме,защото много ми допадна и виждам,че си умно момче, което с посотянство следва свойте мечти.
-Не съм отхвърлил предложението ти,напротив нека да се разберем атка- в уикендите съц азет заради уроците по тенис,но в останалото време съм свободен и може и два пъти в седмицата да ходя с теб.
-Отлично,радвам се че прие-Ерик изглеждаше доволен,че ще си има компания за тези дни.А има ли някой който може да те забарани да идваш?
-Родителите ми ги няма,а пък сестра ми която би трябвало да познаваш Вики се казва,няма да ми направи никакъв проблем.САмо да се разберем за кой дни и можеш да дойдеш до нас да ме вземеш и оттам да тръгнем.

- Да, идеята е чудесна. Ще се уговорим допълнително. А сестра ти.. Вики Роуън? Познавам я, но не знаех че има брат. Супер.
В този момент телефонът ми позвъня. Извиних се на Дан, който предположи, че Рейчъл се обажда (и се оказа прав) и вдигнах.
- Хей, Ерик!
- Здрасти Рейчъл! Какво правиш?
- Ами.. стоя си вкъщи и си мисля, че вечерта е хубава.. Та искаш ли да ми дойдеш на гости тази вечер? - Тя беше в наистина добро настроение, нямаше как да сбъркам това. Но все пак имах гост, когото погледнах след предложението за вечеря. Дан кимна одобрително и аз отговорих:
- Звучи.. забавно! Идеята е чудесна!
- Супер, ще те чакам в 7. Чао!
- Чао! - тя вече беше затворила. Звучеше доста въодушевено и нямах търпение да разбера защо. - Съжалявам Дан, но трябва да тръгвам след малко, знаеш.. Няма как да го откажа.

-Нама за какво да се изивнявайш,отивай и се забавлявай-на Даниел му беше много приятно да си разговарят,за толкова кратко време двете момчете са опознаха много добре и решиха да подължат връзка и занапред.После нали ще ми разкажеш всичко,нали?-намигна му той и предположи,че тази вечер някой нямаше да спи и цяла вчеер велоятно щяха да купонясват.
-Обещавам с пълни подробности-отвърна Ерик и отиде до вратата да изпрати своягост.На мен също беше голямо удоволстве да се запозная с теб,отдавна не бях говорил така приятно и освободено пре някой-.
-Аз също,така ще те очаквам скорои ти да ми върнеш визитата и да дойдеш у нас,ще бъде приятно пак да се видим-отвърна Даниел и бързо погледна към часовника си и имаше малко време до работата,която му предстоеше.
-Ок,значи се договорихме-каза Ерик и като си стиснаха довиждане,двете момчета си казаха довиждане и Даниел се запъти към градът,а пък Ерик реши да се подготви да вечерта,която му предстоеше с Рейчъл.

След вечерта, прекарана с Мелани на плажа, се чувствах доста изморен и доволен. Несъмнено бе една интересна вечер - забавлявах се много. Мел беше голяма красавица и наистина чаровно момиче. Мислех си за нея по пътя към вкъщи. Не бързах да се прибирам, въпреки че одавна минаваше полунощ. Дори през главата ми мина идея да се замъкна в някой друг нощен бар, но реших че съм прекалено уморен за това.
Влязох в къщата - долният етаж беше тъмен, вероятно всички спяха. Не мислех да вдигам много шум, затова се запътих към горния етаж където беше мойта стая, не светнах и лампата дори. Това се оказа грешка в последствие, тъй като неволно се спънах в едно от стъпалата нагоре. Вдигнах поглед - срещу мен стоеше баща ми, гледайки ме с неодобрително изражение.

Не бях заспал. Поредната безсънна нощ, в която съжалих, че не съм изпил хапче за сън. Въртях се нервно в леглото си, като след известно време сметнах, че е по-добре да стана, за да не събудя и съпругата си. Тръгнах към кухнята за чаша портокалов сок, докато по стълбите чух някакъв шум и... туп! Беше тъмно, не се ориентирах какво стана. Инстинктивно протегнах ръка да светна лампата. О, разбира се там бе синът ми Ерик, тихомълком прибиращ се след дълга нощ. Смръщих вежди - очакванията ми за това момче бяха по-големи. На тази възраст би трябвало да е отговорен мъж и да мисли по-малко за среднощни забавления. Ядосвах се всеки път при мисълта, че все още не е достатъчно пораснал.
Ерик ме гледаше, очаквайки реакцията ми и щом се забавих с това, извърна поглед настрани.
- Доста пиян се прибираш - отбелязах, оглеждайки го целия - беше паднал по стълбите

Мамка му, баща ми със своите високи изисквания към мен. Той искаше да съм като него - дърво, което мисли само за работа и пари. Но аз имах това, от което се нуждая, и си живеех добре, забавлявайки се. Това не разбираше той - че се забавлявам и ми е добре така.
- Не съм пиян - отговорих смело, въпреки че знаех че не ми вярва. - Наистина, тъмно е, паднах..
Помислих си колко нелепо изглеждам на колене пред баща си, затова побързах да се изправя. Двамата слезнахме в кухнята и Карл се запъти към хладилника. Седнах на един стол без да кажа нито дума, очаквах да започне пак с "поучителната" си лекция за отговорността, това му беше станало като навик.

Взимайки си чаша сок от хладилника, се замислих дали има смисъл въобще пак да му говоря за живота. Понякога наистина се отчайвах от неговата безотговорност и имах чувството, че никога няма да го променя. Не забелязвах у него никакво желание за съревнование, хъс за високи цели, опит да се покаже по-добър от мен, въпреки че го исках. Може би по-голям контрол би променил нещата..
- С кое момиче се беше запилял този път? - попитах го разсеяно.

- Казва се Мелани.. Суанпоул - зачудих се дали изобщо се интересува или просто така си пита. Погледнах го изпитателно, а той нервно се засмя.
- Така ли? Не можа ли да си намериш някоя по-елитна! - Карл ме гледаше с присмешка, което заедно с коментара му, ме подразни.
- Не е твоя работа! - отрязах го смело, забелязах как погледът му доби ядосан вид. Разговорът трябваше да приключи преди да се разрази тежък среднощен спор. Станах от стола и тръгнах към своята стая. Стигайки почти при вратата си, се провикнах - Освен това Мелани е страхотно момиче!

Беше някъде по обяд, но все още се мотаех из леглото и не мислех да ставам. Нямах никакви планове за деня, така че спокойно щях да си се излежавам по боксерки чак до вечерта, когато най-вероятно щях да изляза малко с приятели. Да, радвах се на своя живот, за разлика от баща ми, който постоянно мрънкаше как ден след ден мързелувам. Но на кого му пука, рядко го слушах и не взимах под внимание скучните му лекции.
В малкото време, което ме беше оставил без да мърмори и лежах изпънат в леглото, с бира в ръка гледайки ТВ, звънецът звънна. Не ми се ставаше и оставих тази работа на баща ми, но като се мина известно време и звънецът продължаваше да дрънчи, реших че аз трябва да видя кой е. Поизнервих се на този, който нарушава личното ми спокойствие, но това бързо премина щом отворих вратата. Там беше Мелани, видът на която предизвика приятна и леко объркана усмивка у мен. Зарадвах се, че я виждам, но едновременно се учудих..
- Ъъ,.... здрасти! - започнах неубедително, но бързо се усмихнах - Как си? Какво правиш тук?

- Сам ли си?Може ли да вляза ако не те притеснявам?! - беше нейният въпрос, което ме подсети колко несъобразителен съм.
- Естествено, влизай! - подканих я ентусиазирано - Не съм сам, но това не пречи, заповядай!
Посочих къде да седне и да ме изчака и изтичах към стаята си да се преоблека. За разлика от доскорошната ми ленивост, сега бях наистина бърз и не след дълго се върнах при Мелани, която кротко ме чакаше. Сипах на двама ни по чаша кола и се настаних до нея.
- Хей, как си прекарваш тези дни? - попитах я дружелюбвно. - Ии как така се сети за мен?

Мелани стоеше до мен, гледаше ме и се усмихваше постоянно. Изглеждаше доста щастлива, а не знаех причината каква е. Е, може би се досещах донякъде..
Тя беше страхотно момиче. Винаги мила и лъчезарна. Различна от другите, с които съм бил. Това си личеше по поведението ми спрямо нея. Обикновено подхождах с бързина и находчивост към момичетата и се забавлявах. Но тя беше толкова нежна и крехка, че се стремях да бъда внимателен и предпазлив. Малко разнообразие в живота ми нямаше да навреди.. Гледах я замислено..
- Изглеждаш чудесно междудругото! - казах ведро, за да наруша тишината, която неусетно бе настъпила.
- Благодаря ти! - усмихна се кокетно тя на моя комплимент.

Бях в стаята си, когато звънецът звънна. Само погледнах през прозореца и щом видях момиче, което вероятно беше Мелани, реших да не си правя труда да сляза и да оставя синът ми да отвори. Не харесвах особено Мелани. Попринцип не харесвах приятелките на Ерик, но за Мелани смятах още от пръв поглед, че му е под нивото и не е за него. Той трябваше да излиза с момичета от неговата класа. Никога не ме слушаше на тази тема, много своенравно хлапе.
След известно време чух гласове от всекидневната, вероятно тя беше влязла вътре. Не исках да стоя в стаята си и ядосвайки се да се чувствам като шпионин, затова реших да изляза навън.
Слязох надолу и минах през хола.

Баща ми както винаги искаше да ми покаже,че контролира всичко.
-Ти сигурно си Мелани!-заяви той като не дочака отговор-Ерик много ми е говорил за теб!-каза той някак си с насмешка.
Аз мълчах и гледах само в земята.После той излезна.Прекрасно сега бяхме сами в къщата.
-Извинявай!Той..просто е такъв.-извиних го щом тресна вратата.
Опитах се отново да възвърна приятната обстановка,която до преди малко.
-Та..докъде бяхме стигна ли?!-попитах приближавайки се все по-близо до нея-А,да!...казах ли ти колко си красива!!-не я оставих да каже нито дума просто я целунах.Целувката беше дълга,влудяваща като наркотик.
Може би думата "красива" беше банална,но напълно описваше Мелани.