FUN CLUB

Беше късно и много ресторанти бяха затворили. Изключвам дискотеките от списъка, защото се опитах да се абстрахирам от алкохол през останалата част от нощта. Докато се разхождахме по улица Реджина забелязах, че ФЪН клубът още не беше затворил и реших да влезем.
- Хайде да изиграем един билярд! - подканих Тейлър.
Чак една секунда след глупоста, която изръсих се сетих, че аз не умея да играя, но щях да изглеждам много тъпо ако веднага се откажа. Уф, понякога голямото ми самочувствие е много лошо качество. Тейлър май не забеляза колко неспокойна станах изведнъж в мислъта, че яко ще се изложа и влезе вътре. Аз го последвах, както някое бедозмно паленце.
Вътре имаше доста празни билярдни маси.
- Аз ще ида да поръчам нещо за пиене, ти виж, избери си маса. - каза Тейлър и тръгна към барчето.

Около нас нямаше много хора. Явно вечер повечето хора се събираха по нощните заведения или дискотеки. Не бях излизал от много, ама наистина много време и съвсем бях отвикнал от тези неща. Преди бях и активен пушач. По една кутия минимум на ден отиваше. Сега вече не. Не ми беше позволено дори и да помириша цигарата. Ставане в 5 часа и прибиране в 9 и половина. Страхотен режим! Дори не можех да се наям като хората, но това бе друга тема.
Отдавна не бях и играл билярд, но странно защо това не ме притесняваше толкова. Тези неща винаги някак си ми идваха отвътре когато се наложеше. Бях свикнал добре да преценявам нещата в тези игри и това качество изглежда не трябваше да упражнява. И добре, че беше така.
Избрах масата в края. Не обичах тези в центъра.
След малко Катерина дойде с питиетата. Беше много красива, но сега не мисля, че ми бе позволено и това да правя. Затова, отърсвайки се от мислите си, й подадох щеката.
- Искаш ли да си първа?

Когато се върнах с напитките Тейлър ми подаде щеката и ми предложи да съм първа. Изблик на страх ме обзе и започнах да се потя, което не беше добре, предвид колко грим бях сложила. Поех я внимателно и заех позата, която съм гледала по телевизията. Може би от притеснение какво ли ще си помисли Тейлър вместо цветна, вкарах бялата топка. Погледах с тъжен поглед към джобът, в който беше паднала и си помислих "Ще бъде дълга нощ!!!". Тойлър ме изгледа странно.
- Добре ли си? - попита ме той.
- Естествено! - направих престорена усмивка и се опитах да прикрия опасенията си, че ще ме разкрият.
Отпих от сока си, защото явно моят ред нямаше да дойде скоро. Той вкарваше топките една по една. И колкото и скучно да звучи, въобще не беше така. Имах време да си довърша "огледа" на тялото му, дрехите, косата, усмивката, мускулите ... Когато топките на масата свършиха аз станах от стола.
- Браво! - поздравих го аз и му подадох питието.

Не знам как стана, но по едно време забелязах, че вече няма никакви топки на масата. Толкова се бях съсредоточил в това да ги изтребвам една по една, че не бях забелязал как броят им бе намалял до нула. Трябваше да започна да се вглеждам в по-голямата картина...
- Искаш ли да седнем за малко и после пак да дойдем. - подсмихнах се на Катерина, тръгвайки към диванчетата. - Ще си искаш реванша, нали?
Не й бях дал голяма възможност да докаже уменията си в билярда, затова в следващата игра щях да й се реванширам.
Когато се настанихме на масата, аз реших да я поразпитам това-онова. Беше приятна компания, но сега като се замисля не знаех почти нищо за нея.
- Ученичка или студентка?... Или завършила? - всичко трябваше да се вземе под внимание.

Веднга се успокоих, когато той предложи да оставим билярда и да седнем. Взех си напитката, от която не се отделях поради една или друга причина, и седнах на едно от жълтите диванчета, първото което ми хвана окото.
- Ученичка или студентка?... Или завършила? - полюбопитства Тайлър.
- Студентка! - засмях се аз и пак отпих от чашата си. - Ами ти?
Сега чак осъзнах, че не знаех почти нищо за това момче, а се разхождах с него из града сякаш ми е първи приятел. Но по някаква причина не ми пукаше и просто си продължих спокойно разговора.
Нощта се очертаваше дълга, приятна и може би от части - романтична, така че въобще не ми се прибираше при купчината чинии на мивката и моите "любими" приятели - парцала и кофата. За това просто се отпуснах и се насладих на първата ми нощ тук.

Очите. Тези интересни зелени очи. Имаше време когато ме биваше по изобразително изкуство и сега в съзнанието ми започнаха да се отпечатват тези очи. По онова време рисувах само хора. Просто защото не бях пробвал друго. Хората винаги са ми били интересни за рисуване заради емоциите, които изразяваха. А сега се бях зазяпал в момичето като пълен идиот.
Разтърсих глава и се обърнах на другата страна, за да не я притеснявам. Имах този навик.
- Да кажем, че се стреляме по времето на нашите лекции. - ухилих се и продължих да питам. - По какво си студентка?

Май не само аз се интересувах от това момче. Хи-хи! Нотка на самодоволство се зараждаше в очите ми. Малко гласче в главата ми подсказваше, за да не забравя "Той е секси!" и си го повтарях през цялото време! С тази руса коса, направо си умирах ... Абе ей! Защо се обърна?! Ехо!? Я обратно с очите по мен!
- По какво си студентка? - неочакван въпрос прекъсна мислените ми заповеди.
- Изучавам актьорско майсторство. - усмихнах се аз.
Коментарът му преди малко ми направо огромно впечатление. Стреляне! Ох, много готино! С какво ли момче се бях запознала? Дали щеше да бъдем много добри приятели или нещо повече ...

Не гледай. Не гледай. Ха, чадърче! Някой май си бе поръчал мелба. И аз исках! Добре де, може и малко да се вдетинявах, но когато главата ти не трябва постоянно да бъде под напрежение някак си е по-лесно да изпушиш и да искаш да си на пет. Не че мелбата беше лоша идея, но самото чадърче отгоре, което щеше да е главната причина защо съм я поръчал изобщо.
- Сигурно е забавно. - не бях особено запознат с актьорското майсторство, но ми звучеше интересно. Бях голям фен на филмите и винаги съм се чудел как актьорите изиграват по-особените сцени, но предполагам някои неща е са по-хубави като си останат загадка. - Имаш ли брат, сестра...?
Щях да сложа и куче в определението, но се отказах. Това щеше да бъде въпрос номер... три или четири. Знам, че прекалявах, но това беше нещото, което в момента ме разконцентрираше от самата нея. Глупаво, нали?!

Въпросите на Тай не спираха, а аз добавях една нова партида след всеки мой отговор. Реших да пресатана с тази играчка и просто да слушам останалите му въпроси. Интересно ми беше, как ще се почувства, като само той ми задава въпроси. Въпреки, че строшно много ми се искаше да сменим темата гледах да не го показвам, а само се усмихвах и отговарях.
- Нямам сестра, но пък живея с нещо два пъти по-лошо - котето ми! - усмихнах се аз.
Да, моята двумесечна котка-опустошител! Сега, едва ред на първа фаза - какъв ще е следващият ти коз, а Тай?

Чувствах се малко като Шерлок Холмс. И се чудех какво й е на нея. Може би я притеснявах. Не може би, а със сигурност. Щях да сменя темата. Хрумваше ми една идея като последен въпрос, но щеше да е прекалено грубо да я попитам ей така. Въпреки че през тези няколко часа се разхождахме наоколо сякаш се познаваме много преди това, пак си беше не чак толкова прост въпрос. А и мисля, че вече знаех отговора.
- Имаш ли си приятел?
Ти изобщо мислиш ли Тайлър?! Ехо! Май има нещо развалено там вътре... Попринцип не питах така директно и такива лични неща. Затова ако станеше на въпрос щях да обвиня алкохола! Ах, тази текила... Друг път щях да съм на натурално сокче. С портокал!
- Извинявай за въпроса. Не е задължително да ми отговаряш, ако не искаш.

Браво Тайлър! Ето за това говорех! Чакай ... нали не съм направила пак някое глупаво изражение! Не, не изглежда така! И така, малко след като зададе въпроса си явно се смути и ми каза, че не е задължително да отговарям. Проблемът беше, че тази тема ми допадна и не исках да се чувства неудобно. Затова се усмихнах и отговорих:
- Хей, няма нищо! - погледнах го в очите. - Всъщност - нямам си!
Отново се усмихнах и се облегнах назад. Взех чашата си и отново отпих, като чаках реакцията му. Тя малко се забави, за това побързах да попитам:
- Ами ти, Тай?

Бях изненадан. Честно. Такива момичета като нея не оставаха незабелязани, но поради някаква случайност аз се бях оказал на едно място с такова момиче. На това му се казва късмет! И защо ли продължавах да си мисля, че имам шанс. Но нали знаете какво казват - надеждата умира последна. Беше ужасно. Но не можех да се спра. Ааа.
Тогава тя ме попита. Хм. Не мислех, че и съм й хванал окото изобщо. И все пак още не бе избягала. Двойно странен ден. Да видим дали ще стане тройно?!
- Не. Златната рибка не се брои, нали? - засмях се, отговаряйки на въпроса й.
Тук започна да става пренаселено. Заизваждаха се цигари. Наоколо се задими. Вече не бе толкова спокойно. Явно хората идваха тук в по-късните часова. Затова ми хрумна една идея.
- Хайде да отидем някъде. - взех якето си и с Катерина излезнахме навън.