Нощен клуб "Crystal"

Минаваше към седем вечерта,когато с Вики влязохме в клуба.Вече все повече и повече се пълнеше с хора.Беше шумно и почтни не се чувахме.Песента която звучеше беше Sweat на Snoop Dogg.Когато седнахме на една от масите сервитьорката веднага дойде при нас и ни донесе уиски с лед обяснявайки ни,че това е почерпка от един специален господин.Двете с Вики бяхме учудени как толкова бързо започнаха да ни черпят и се заоглеждаме за този "тайнствен господин".
-Казах ти,че ще е забавно!-усмихнато погледнах Вики.

- Казах ти, че ще е забавно! - усмихна се Рокси, когато на масата ни пристигнаха две уискита като почерпка от специален господин.
А на мен ми стана интересно кой ли ще е проявил интерес към нас, за да направи този жест. Огледах се любопитно наоколо. Беше пълно с най-различни хора и никой, който познавам, освен... Никълъс!! Сърцето ми заби по-бързо като го видях в далечината. Стоеше сам на една маса и гледаше замислено в чашата си уиски.
Рокси, явно усетила как се бях замислила, проследи погледа ми към Ник и каза:
- И ти ли си мислиш, каквото и аз? - усмихна се и аз и кимнах също с усмивка. - Той ли е изпратил почерпката? Какво чакаш, отиди при него!
Тя ме подкани и аз реших да отида, поне за да го видя а и да му благодаря..

Напоследък всичките ми вечери бяха едни и същи-скучни,самотни,еднообразни и безкрайни...А и от доста време на сам вдъхновението ми липсваше и затова нямаше как да рисувам.Но тази вечер бях решен да сложа край на еднообразието,посещавайки новия нощен бар.Надявах се да попадна на приятна компания..все пак цяла нощ имаше пред мен.
Стоях на една от масите и пиех сам уиски,бях се загледал в една точка,не мислех само поемах глътка след глътка....По-едно време ми се мярнах пред погледа познато и русо момиче,отне ми секунди,за да позная Вики.С нея не бях се чувал от доста време и въпреки че всеки ден мислех за нея сковано се обърнах и я поздравих:
-О,здравей!-след това плахо и безмълвно свалих поглед от нея и погледнах в друга посока.Реакцията ми беше определено глупава,но се боях да не издам силното си притеснение и вълнение,което изпитах от появата й.

Никълъс ме поздрави плахо и безчувствено и неговата реакция ме озадачи. Почти веднага след краткото "Здравей", той се върна към старото си занимание - да гледа безцелно чашата. Помислих си, какво ли му става, сигурно вече му е все тая за мен. Може би бях закъсняла.. Затова реших и аз да го карам по-сдържано.
- Как върви при теб? - попитах по-сухо. Стараех се да звуча безчувствено.

- Как върви при теб? -продължи тя,сякаш говорейки по сценарий.
-Супер!!!А при теб?-отвърнах автоматично на думите й,замисляйки се защо се интересува толкова от мен.Дали просто любезничи?Или наистина се интересуваше какво става с мен?Тези въпроси се въртяха в главата ми незнайно защо...?!Усетих,че започнах да преувеличавам .Тя просто ми беше добра приятелка,която винаги се държеше мило и приятелски с мен,без излишни драми.След като проведох бърз монолог в обърканото си съзнанието я погледнах нормално и рекох:
-Това място е страхотно,нали?

Учудих се как бързо смени темата... Не беше много приказлив и се почувствах неудобно. Ситуацията между нас беше странна.... Чудех се какво му става, нали бяхме близки доскоро... какво се промени ?!!
- Да.. мястото е страхотно, не бях идвала. Междудругото, благодаря за питиетата. Ние двете с Рокси наистина го оценихме - посочих му Рокси, която се усмихна. Това беше за разведряване на обстановката.

Когато Вики каза " Благодаря за питиетата..." и нейната приятелка ми се усмихна не разбрах какво става.Погледнах Вики и казах объркано:
-Не съм ви поръчвал никакви питиета??-тогава разбрах защо Вики дойде специално да ме поздрави..
-Така ли??-попита неубедително тя
-Да!-потвърдих и станах от масата казвайки-Аз ще отида да си поръчам още едно.Чао!

Никълъс тотално ме отряза като стана и тръгна към бара. Получи се сякаш съм дошла само заради питиетата, а не беше така. Исках да завържа някакъв разговор с него. Исках да сме близки отново, защото реално нищо не се беше променило. Заболя ме от неговата реакция. Мълчаливо се върнах на масата при Рокси и се насилих да се усмихна.
- Какво стана ? - попита ме тя
- Нищо, просто не са били от него - отговорих и просто, но по реакцията ми вероятно е разбрала, че нещата не са толкова лесни.

Явно разговора между Вики и Никълъс не беше протекъл както се очакваше,затова и не исках да разпитвам повече.
-Интересно от кой ли ще са?!-възкликнах оглеждайки се още веднъж на около.
-Окей!Тогава предлагам да ги изпием на екс!-предложих усмихнато и двете на секундата вдигнахме чашите и ги пресушихме.

Беше забавно да изпием на екс двете чаши уиски. Пък и това ми помогна да се поотпусна малко - нещо, от което определено имах нужда. Погледнах Ник, който пак беше седнал на своята маса и пак се взираше в чашата си безмълвно. Реших, че щом се държи странно, няма да мисля за него.
- Добре, мисля че е време да си поръчаме по още едно ! - казах ентусиазирано и Рокси се съгласи с мен.
След известно време бяхме пресушили и вторите си чаши.
- Така де, като ще е весело, да е весело !! - засмях се и усетих как се отпускам все повече и почвам все по-добре да се забавлявам.

Бях в клуба още от началото на вечерта.Стоях на бара пиейки уиски и оглеждайки хората,които идваха.Когато пред погледа ми се появиха две чаровни дами,едната беше блондинка,а другата брюнетка.Веднага поръчах на сервитьорката две питиета и за тях.Наблюдавах ги още дълго ...докато изпиха чашите си и поръчаха още по едно.Аз реших,че е крайно време да им се представя.Приближих се бавно и уверено към тяхната маса,усмихвайки се чаровно, закачливо казах:
-Добър вечер,дами!Явно уискито ви хареса!?!
Те ме погледнаха безмълвно и затова аз продължих:
-Съжалявам забравих да ви се представя!Аз съм Чък Бас!

- А аз съм Рокси! - щастливо подаде ръката си за поздрав Рокси. Същото се очакваше и от мен.
- Вики Роуън - усмихнах се наполовина.
Не бях сигурна дали Чък Бас ми харесва. Имаше загадъчна усмивка, която леко ме притесняваше. Не откривах защо трябва да съм притеснена в присъствието на момче. Реших, че просто не е мой тип и не е успял да ме впечатли по някакъв начин. Доколкото разбирах, той беше човекът, от когото бяха двете чаши уиски. Просто щях да се държа любезно - все пак човекът нищо не ми беше направил и реално нямах причина да не го харесвам.
- Благодарим за почерпката ! - казах скромно и Чък ни заговори...

Тази вечер реших да се освободя от напрежението като отида в нощния клуб в квартала на богатите.Бях сам и се надявах да срещна някой познат.Когато влязох вътре и се слях с тълпата видях Рокси.Мажоретката,с която наскоро се запознахме.Тя беше на маса заедно с още едно момиче и момче.Когато тя погледна към мен,аз й се усмихнах,но не исках да нахалствам затова само й помахах с ръка.

Докато галатният Чък Бас ни се представяше,мярнах в тълпата Уиялам,който насреща ми се усмихваше и махаше с ръка.Той не се приближи към масата ни,затова аз реших да отида при него и тъй като беше сам и да го заговоря.Ставайки от масата се обърнах към Вики и Чък:
-Аз за малко ще ви оставя,отивам да поздравя един приятел!
Оставайки ги насаме,давах шанс на Вики за нова свалка,от която тя доста се нуждаеше.

-Хей!Сам ли си тук?-попитах Уил въпреки че беше очевидно.
-Да и тъкмо са надявах да срещна някой познат.-отвърна той.
-Радвам се да ти видя!Как си?-продължих смело разговора.

Бях приятно изненадан когато Рокси стана от масата и ме заговори.
-Добре съм, а ти?-отвърнах спокойно опитвайки се да задължа разговора.
-Аз също!-отвърна тя с чаровна усмивка.
-Аз ще си поръчам бира,ти искаш ли?

-Да,защо не?!-отвърнах,оценявайки неговата любезност.
-Е как въври училището при теб и баскетболът?-продължих разговора когато ни донесоха бирите.
Уилям беше много красиво и секси момче.Наистина се радвах да говоря с него.

Брюнетката,която ми се представи като Рокси стана от масата и останахме само ние двамата с Вики.
-Изглежда,че останахме само двамата,а??Искаш ли още едно!-игриво й прошепнах и без да изчакам отговора й махнах на сервитьорката и тя донесе още едно уиски.
-Е,ще ми разкажеш ли нещо за себе си или искаш направо да ми се отблагодариш за питиетата?!-продължих закачливо,играейки си с косата й.

Чък Бас очевидно ме сваляше и това никак не ми хареса. Не си падах по случайните свалки, а и не бях достатъчно пияна, за да ми се стори приемливо. Трябваше да се отърва някакси от наглото му присъствие. мислех бързо:
- Ам.. аз ще отида да потърся Рокси. Забави се доста, а има нещо, което трябва да и върна. - Само това ми хрумна.
Докато той ме гледаше, още преди да отговори бях изхвърчала нанякъде...

Бях в края на бара изолиран от цялата тълпа,обзет от мисли и не спирах да наблюдавам масата на Вики.При тях се натрапи някакъв тип,който изглеждаше доста съмнителен.Скоро нейната приятелка ги остави само двамата.Не знам по какво причина но този не ми вдъхваше никакво доверие,може би защото изпитвах някакво странно чувство на ревност.След няколко минути Вики стана от масата.Почувствах леко облекчение.Аз продължих да гледам втренчено в непознатия й "ухажор".Забелязах как той се огледа уверявайки се,че Вики не го вижда и й сипва някакъв прах в чашата."Мамка му!"-усетих се да казвам на глас.Предчувствието ми за този беше вярно.Озъртах се за Вики,бях длъжен да й кажа какво съм видях.Тръгнех между тълпата и когато я намерих,я дръпнах разтревожено за ръката казвайки й :
-Вики!!!Онзи там сипа нещо в чашата!

Блондинката стана от масата за малко,а аз се възползвах от възможността да я развеселя .Сипах в чашата й една малка доза,но някакъв тип ме погледна много странно докато изсипвах пакетчето.Същия се запъти към Вики.Веднага разбрах,че я познава и навярно ще й каже,че ме е видял.Затова на секундата станах и се запътих към изхода.Не исках да си навличам неприятности.

Щом успях да се отърва от Чък, отидох в тоалетната да се освежа. Не виждах Рокси никъде, но предполагах че си изкарва добре с онзи.. Уилям - изглеждаше свестен. Нямаше да я безпокоя. Просто 1-2 минутки в тоалетната и после щях да видя какво ще правя с Чък.
Излязох от женската тоалетна и се смесих с тълпата от хора в клуба. Проправях си път между тях, когато Ник се появи изневиделица срещу мен, дръпна ме настрани и разтревожено каза:
- Вики!!!Онзи там сипа нещо в чашата!
- Какво става Ник? - досещах се какво може, но той продължи задъхано
- Той... изглежда ми съмнително.. Не е, не е за теб!
- Знам това, Ник - казах сериозно и го погледнах в очите. - Бях осъзнала това одавна, просто не ми се искаше да съм самотна...
- Ти... ти не си.. - започна той, а аз се хвърлих на врата му, прекъсвайки го. Последва дълбока и страстна целувка..

Докато се опитвах да обясня ситуацията и как се чувствам,Вики изненадващо ме целуна.Бях прекалено вцепенен,за да почувствам нещо в момента.Не можех да повярвам какво се случва.Вики се усмихна щастливо,а аз я целунах повторно.
-Хайде да тръгваме!Да отидем на някое по-тихо място.-отвърнах вече с по-спокоен тон.
-Къде?!?-логично отвърна на въпроса ми
-У нас?!
-Добре!Само да кажа "чао" на Рокси!-отвърна щастливо тя.
След секунди излязохме от бара,запътвайки се към апартамента ми.

Разговарях задълбочено с Уил на бара, докато не видях в тълпата Вики и Никълъс да се целуват...Двамата буквално така се бяха награбили,че не можех да повярвам на очите си.Само за минути изпуснах Вики от погледа си и вече се беше "сватосала".Веднага след това дойде към мен подвиквайки:
-Аз ще тръгвам.После ще ти обясня!Чао!
Тя изчезна мигновено и дори не успях да й отговоря.
-Уил,аз мисля също да тръгвам!Стана доста късно!-обърнах се към Уилям като тайно се надявах той да ми предложи да ме изпрати.Изобщо не ми се ходеше сама към вкъщи.

-Добре!Аз също,ако искаш да те изпратя?-предложих любезно и с мил тон.
-Да,ще се радвам!Благодаря ти!-зарадвано отвърна тя и тръгнахме към тях.
По пътя продължавахме да се опознаваме.