Хранителен супермаркет

Тук хората си купуваха храна и продукти за вкъщи. Маркетът беше голям и имаше голямо разнообразие на стоки

След акто изинаха няколко дни от пристигането си в градчето,Даниел реши да се заеме с по-сериозна работа и като начало късно следообяд отиде до големия хранителен магазин,за да си накупи пордукти за дома.Магазинът се намираше на улица Флийстрийт и след няколкон напътствия успя да го намери и влезе вътре.
Имаше списъкът с нещата,който трябваше да си вземе,така че като тамало реши да започне с щанда за плодове и зеренчуци.Супермаркетът работеше цяла вечер и беше на разположение на местните жители,който винаги идваха тук,защото знаеха,че тук е най-качестеваната стока.
Момечто си взе торби и в тях сложи един килограм банани,два килограма красатвици и добавка половин килограм кратофи,след което ги измери,сложи талона с цената и се отпарви нататък.
Той живееше заедно с сеестра си в една то къщите в техния квартал,но тя имаше доста работа и затова реши тойда пазарува,което му доставяше истинско удоволствие.

След училище имах малко работа, така че вкъщи знаеха че ще се забавя. Забавих се доста и за компенсация реших да взема някои неща от супермаркета - нашите щяха да останат доволни. Бях наблизо, така че не представляваше трудност за мен. Мислех си и да сготвя вкъщи, ако не е вече прекалено късно. Брат ми обичаше деликатесите, които приготвях, а аз обичах да го радвам. Той беше по-малкият ми брат, и въпреки че често като такъв се карах с него, не ми беше все едно. Докато мислех се оказах пред супермаркета на улица "Флийтстрийт". Влязох вътре и тръгнах по щандовете. Избирах какво да купя, докато не се спънах в една количка. Господи, колко съм заблеяна!
- Извинете, не гледах.. - побързах да се извиня на човека.. но той беше брат ми! - Даниел? Ти си тук?!

Тъкмо щеше да си вземе от хубавото английско сирене,което много обичаше и смяташе да го използва за сутрешнаат закуска,когато най-неочаквано някой се блъсна в количката му и едва не събори закупените неща.Това го подразни силно и сега щеше да научи този нахалник на обноски,но когато се обърна се втрещя,защото това беше сестра му.
Двамата бяха толкова изненадани,че не можаха да кажат и една дума,просто се гледаха учудено и нищо не казваха.
Вики изглеждаше потресена,явно не смяташе,че ще го види тук и тормално да попита какво прави:
-Сестричке,мислех,че си тук нали имаше много работа или поне така беше казала?- с леко възмушение в гласа я попита,защото знаеше,че днес нямаше много време за запълване на времето си в забавления.
-Доколкото до мен,както виждаш реших малко да се поразходя и влязох тук,за да си кухя някой неща.Само не ми казвай,че не си предполагала,че твоя малък брат може да пазарува домакински неща?

Засмях се. Наистина не го бях виждала досега. Беше наистина интересен с количката при щанда за сирена..
- Не, разбира се, това е супер - наистина беше. Така можехме да си разделяме задълженията
- А относно задълженията.. част от тях се отложиха и вечерта ми е свободна. Можем да гледаме филм вкъщи. - отговорих аз на предното му запитване, докато продължавахме към касите - Е, има ли още нещо за купуване? Нищо, което сме забравили? - замислихме се и двамата
- Мисля, че не, взел съм всичко от списъка
- Чудесно, да вървим към касите!

Всъщност това си беше като сестринско-братска среща в магазина и въпреки,че беше доста изненадваща и странна за някой как гледа момче да бута количка пред себе си,за Даниел беше доста хубаво,че сестра му е тук и успяха да си поговорят.Едва ли щяха да имат повече време заедно,заради предстоящите часове в гимназията,пък и имаше други планове,който щяха да запълнят времето.
-Щом сме двамата,осевн че ще си поделяме семейните работи,може и да плащаме отделно-предложи момчето когато стигнаха до касата и почнаха да вадят накупените неща.
-Ако искаш,аз мога да платя имам пари в себе си-отвърна му Вики,въперки че знаеше,че няма да приеме.Радваше се,че имаше такъв брат и независимо от техните караници,тя си го обичаше.
-Благодаря ти все пак,но аз ще си платя моята част-любезно отвърна Дан и извади покупките си.
Жената зад щанда беше доста сръчна и за нула време успя да го обслужи.Освен друго,тук цените бяха досат ниски той плати една 17 долара.Измести се встрани и отстъпи ред на сестра си,за да си плати закупените неща.

След като платих и своята част и пожелахме на касиерката приятен ден, с брат и тръгнахме към вкъщи. Супермаркета ми беше далеч, но трябваше д повървим 5-10 минути. С него си говорихме, когато телефонът ми звънна. Беше Джеймс, гаджето ми.
- Здрасти Джеймс! Значи си вече тук? - попитах го, защото знаех че е на почивка за уикенда и се изненадах да го чуя.
- Хей Вики! Да излезнем някъде? - предложи ми той и аз приех с удоволствие. Не го бях виждла скоро и не можех да му откажа. Пък и имах нужда да го видя.
- Бар "Beach night" звучи ли ти добре? - казах аз и той беше съгласен да се срещнем там довечера. Затворихме.
- Джеймс Купър ли беше? - попита ме Дан
- Да, ще изляза с него.. Знам че вечерта ми беше свободна, но.. не предвиждах това Дани. Скоро стигнахме вкъщи и аз побързах да се приготвя.