Къщата на Даниел и Вики Роуън

- Нее, няма проблем, влизай! - поканих я вътре, а после се усетих, че съм още по пижама - Аз току що ставам, ще отида да се преоблека, ще изчакаш ли? - Рейчъл кимна и аз побързах нагоре към стаята си. Върнах се скоро и седнах на дивана срещу нея
- Как си, Вики? Чух за снощи и..
- Снощи? - в първия момент си помислих че е чула нещо, което не си спомням и което трябваше да науча. Но после си спомних за партито у Джеймс. Тайно се надявах него да има впредвид.. - Ами.. може би той не е това, което очаквах. Какво да се прави, ще го преживея.. - усмихнах и се доколкото гадното главоболие ми позволяваше

Тъй като аз не бях на партито, първоначалното колебание на Вики ме накара да се замисля, че това което съм разбрала е грешно. За момент се почувствах неудобно, но Вики потвърди това, което всички говореха:
- Ами.. може би той не е това, което очаквах. Какво да се прави, ще го преживея..
- Не изглеждаш добре, сигурна ли си..? - загрижено я попитах - Трябва да знаеш, че каквото и да е, искам да ти помогна..

- Ами малко ме боли главата.. доста всъщност.. - отговорих и и външният ми вид вероятно го потвърждаваше - Но ще се оправя, скоро предполагам..
- Станало ли е нещо, от което да те боли или..
- Не не. - побързах да отреча аз. Не исках никой да разбира за това, което предполагах, би ме накарало да се срамувам. Усмихнах и се и реших, че е добре да сменим темата. - Ами ти? Какво става с тебе, нищо не казваш..

- Какво да става с мене.. работя, уча..
- Ами Ерик? - попита Вики - Не съм го виждала скоро.
- Аз също. Не ми се е обаждал, вероятно го няма тези дни - отговорих и замислено. Може би наистина скоро трябваше да му звънна. Но като споменах за работата.. О Амбър ме викаше днес в салона, почти бях забравила!
- Знаеш ли, като стана дума.. днес Амбър ме вика в салона, клиентите са много.. - казах напрегнато, поглеждайки към часовника - Бях наистина изключила за това, леле..

Рейчъл доста се развълнува.. очевидно беше изключила, а пък не е добре да забравяш за Амбър.. Засмях се леко.
- Съжалявам..
- Няма проблем, върви! Много поздрави да Амбър! - изпратих я до вратата - Ии Рейч, благодаря ти, че мина. Хубаво беше да си поговорим!
- На мен също ми беше приятно! Ей, ако се почувстваш по-добре или пък по-зле, звънни ми, отново ще ми е приятно да се видим!
- Благодаря ти! Чао!
Рейчъл си тръгна, а аз отидох в кухнята за чаша вода. Намерих си хапче за глава, което се надявах да ми помогне в случая. Когато болката понамаля, се опитах да мисля как да си разясня ситуацията. Нещата малко ми се проясниха.. Запознах се с момчето от бара, помня дори, че го целунах и.. Да, всичко ми стана ясно. О Боже! Доста пияна съм била..

Вече бях обяснила на всички момичета от мажоретния отбор,какво съм намислила и се уговорихме да не ходим на тренировка без знанието на Вики.Така ако всичко вървеше по план-тя щеше да отиде на репетиция,да види,че няма никой и да си тръгне (вероятно ядосана).А вкъщи ще я чака голяма изненада!!Силно се надявах тя да оцени това и да й хареса.
Говорих и с Дан,който чудесно прие идеята и се съюзи с нас.Оставаха още няколко часа до идването на гостите и аз нетърпеливо ги очаквах..

През целия път до дома ми се борех с яда си от провалената репетиция на мажоретките. Приех отсъствието им лично и от яд дори напираха сълзи в очите ми. Не си обяснявах това и всеки миг се изнервях повече. Не си спомням скоро да се бях развълнувала така. Бързах към вкъщи, да се метна на леглото си, прегръщайки любимата си възглавница и да се успокоя.
Скоро бях там, тъй като вървях много бързо. Отворих входната врата и влязох в коридора. Свалих якето си, Дан дойде да ме посрещне усмихнат. Знам че той не ми беше виновен, но така и не успях да му отвърна на усмивката.
- Здрасти сестричке! Как си, трябва да си много весела днес! - той сякаш си играеше с моите нерви
- Оо, на весела ли ти приличам?!
- Ами.. все пак си новият капитан, исках само да ти кажа.. - тъкмо да го прекъсна, избухвайки от яд и напрежение, когато се чу групово: Честито!!!
От всички стаи в коридора се появиха ученици, мажоретки, момичета и момчета, облечени като за парти. Чак сега разбрах уловката - всички бяха напуснали тренировката, за да дойдат в дома ми и да организират това за мен, почувствах се ценна. Това ме накара широко да се усмихна :)

Всички се затичахме към нея и започнахме да я поздравяваме...
Аз отидох при нея и прегръщайки й казах:
-Честито,Вики!!! Надявам се,че не си ядосана затова,че пропуснахме репетицията.И да си призная още от сега-аз съм виновна!!-и двете се засмяхме високо.
Вики наистина се изненада и си личеше,че беше доста развълнувана и трогната.Плана ми беше успешен!

-Честито и от мен,Вики!Сигурна съм,че ще се справяш отлично като капитан!-поздравих я приятелски.
Идеята на Рокси беше много добра и затова ние всички се съгласихме да пропуснем тренировката.Въпреки че Вики беше изненадана приятно имаше вероятност да ни е ядосана.Тя все още не казваше нито дума и ние всички притаихме дъх...очаквайки нейното мнение.

-Вики,честито!Ще бъдеш страхотен капитан.Вярвам в теб!-казах и аз целувайки я и поднасяйки й букет цветя.
Личеше си,че хареса изненадата.Все пак всички се бяхме събрали в нейна чест.

- Благодаря ви хора! - казах зарадвано. Гневът ми вече беше изчезнал. - Това, което направихте за мен, е невероятно! Трогната съм!
Прегърнах Джеймс, който стоеше точно до мен. Сега купонът можеше да започне! Някой пусна музика и всички почнахме да танцуваме!

Дълго време се забавлявахме...но дойде време партито да свършва.Хората се разотидоха.Аз отидох при Вики честитих и още веднъж и си тръгнах.

Беше ленив съботен следобед в един от онези дни, които прекарваш сам вкъщи не правейки нищо. Лежах си на дивана, доволно хапвах пуканки и гледах за пореден път един от любимите ми филми. Въпреки, че обикновено обожавам "ленивите съботи" и им се наслаждавам максимално, този път някак си ми беше скучно. Дори любимият ми филм ми се стори досаден. Правеше ми се нещо различно...
Тогава неочаквано на звънеца се позвъня. Учудено отидох да отворя....

Дълго време не бях виждал Вики и тя ми липсваше.Исках да се срещнем..отдавна се канех да я покана на вечеря или просто да излезем,но някак си не намирах сили и кураж.
Една събота се разхождах по улицата на Вики и минах през нейната къща.Щом погледнах към вратата,силно желание ме подтикна да рискувам като звънна на звънеца и да я поканя да излезем.Не се колебах,звъннах и тя бързо ми отвори.Щом погледнах учуденото й лице,разбрах,че не е очаквала да види точно мен и може би дори това я разочарова..
Без да се колебая или пелтеча бързо я поздравих:
-Здравей,Вики!Какво става?!
-Здравей,Ник.Не очаквах да те видя.
-Мдаа!Чудех се дали ти се излиза..сега свободна ли си?
-Всъщност да!Имам нужда от разходка..
-Супер!Бих желал да те заведа на вечеря.Гладна ли си?

Предложението за вечеря дойде малко неочаквано за мен, затова замълчах за момент, обмисляйки. С Ник не бяхме много близки, като изключим малката случка в бара, разбира се. Освен това аз отново бях с Джеймс, но пък какво толкова - това беше просто една вечеря.. Интуицията ми ме подтикна да приема, въпреки че разумът ми не беше напълно "ЗА".
- Да, да, би било чудесно - отвърнах аз, все още замислено, а Никълъс се усмихна - Изчакай ме само да се преоблека - допълних, показвайки с пръст широките домашни дрехи, с които бях облечена, и го поканих да ме почака във всекидневната.
Десет минути ми бяха достатъчни да облека синята си рокля и да придам на косата си някаква форма. Върнах се във всекидневната, където Ник чакаше, и казах:
- Е, готова съм вече..

Докато изчаквах Вики във всекидневната,за да се преоблече,все още бях изненадан,че толкова бързо се съгласи.
Когато я чух да казва:
- Е, готова съм вече..-се обърнах към нея,усмихнах й се.Изглеждаше наистина красива,но спестих да й го кажа..реших,че щеше да е прибързано.
-Доста бързо!ОК,тогава да тръгваме.Ще те заведа на едно специално място.
И двамата излязохме през вратата.

След невероятната вечеря в ресторант "Luxury World", Ник ме изпрати до вкъщи като истински джентълмен. По пътя се уговорихме за следващия ден. Щяхме да отидем в планинската местност, да се порадваме на природата и същевременно Ник да успее да ме нарисува. Вълнувах се много за утрешния ден.
След като с Ник си казахме "Чао", се качих в стаята си, легнах си и почти веднага заспах, доволна от хубавата вечер, която си прекарахме, отдавна не си бях изкарвала толкова добре.

Точно в девет паркирах пред къщата на Вики.Натиснах клаксона два пъти и тя веднага се показа през прозореца,махна ми и се усмихна чаровно.След минута беше долу и се качи в колата.
-Здравей!-поздрави ме тя
-Здравей!Готова ли си да тръгваме?!
-Да!Разбира се!-усмихна се тя и тръгнахме към планинската местност.

Прекарах страхотен уикенд с Ник в планината и много се радвах на рисунката, която той ми направи, дори я закачих в стаята си. Обаче отново беше понеделник и аз отново трябваше да съм на училище. Станах рано и се облякох, приготвих се да тръгвам, когато на вратата ми позвъня Никълъс. Беше дошъл специално за да ме закара до училището, което беше страхотно!
- Оу, сега си имам и собствен шофьор - усмихнах се шеговито, след което потеглихме за училище.

След тренировката с мажоретките се прибрах вкъщи. Бях отказала предложението на Джеймс да ме закара или да излезем и се чувствах странно. Не спирах да мисля за това, какво става между нас. Чувствах се леко виновна за отдалечението ни напоследък. Но, замисляйки се, не откривах причина за това - да, с Никълъс се бяхме сближили, но общувахме като приятели, имахме много общи теми, но не и повече..
Като че ли прочете мислите ми, Ник звънна. Предложи ми да излезем на бар. Реших, че ще е по-добре да се разсея някъде отколкото да мисля за сложните отношения с Джеймс, затова приех. Уговорихме се да отидем в Joyce.

Мина доста време от скандалната случка в клуб "Joyce". За щастие не бях срещала нито Лейтън, нито Джеймс повече. Тя се оказа човек, на когото трудно можеш да имаш доверие и с когото не исках да общувам повече. С него вече окончателно бяхме приключили връзката си и нямахме какво повече да си кажем. Оставих всичко хубаво и лошо с него в миналото си.
Но дори и на Ник не се бях обаждала тези дни. Той нямаше вина, аз исках просто да се освободя от струпалото се напрежение. Но с течение на времето, Никълъс започваше да ми липсва. Осъзнах, че мисля все по-често за него и имам нужда да го видя тези дни. Планирах да се отбия в Риот скоро, където той работи. Но сега беше време да училише и аз, макар и с нежелание, се отправих натам.