Къщата на Анна Монгомъри

Отвън изглежда така

Нейната стая

Стаята на родителите й

Домашна библиотека(тук Анна обичаше да прекарва свободното си време)

Всекидневна

Трапезария

Домашния офис на баща й

Домашния й любимец-котка Парис

Така и така бях в Квартала на богатите след успешно пазаруване в мола и се отправих към къщата на Анна Монгомъри. Тя ме беше поканила на гости и аз веднага приех. Нямах други приятели освен Вики, която познавах отдавна.
Та, Анна имаше много хубава къща.Позвъних на звънеца и зачаках.

Бях се зачела дълбо в една много увлекателна книга.Изведнъж звънецът звънна и аз веднага се затичах към вратата.
Отворих и щом видях Амбър се усмихнах широко и я поканих да влезе.
Отидохме във всекидневната и докато тя се настаняваше,аз сервирах вкусни понички с шоколад.Попитах я какво желае за пиене и седнах до нея.

Няколко секунди след като позвъних Анна отвори вратата и любезно ме покани да влезна! Настаних се, а тя ми сервира понички с шоколад! (интересно, защото те са ми любимите). Попита ме какво искам за пиене, а аз й отвърнах:
-Чаша вода!-след това продължих. - Разбрах, че обичаш да четеш. Аз също. Коя е любимата ти книга?

Докато сервирах чашата вода,коята Амбър пожела.Тя ми сподели,че също обича да чете и ме попита коя е любимата ми книга.Зарадвана от хубавата тема,която Амбър повдигна,аз отговорих:
-Ами...честно казано,имам доста любими книги.Но бих казала,че най-голямо удоволствие изпитвам когато чета "Много шум за нищо" на Уилям Шекспир.Ти чела ли си я?Ако желаеш мога да ти я дам.

-Супер! - отговорих аз и се запътихме към библиотеката. Боже, колко голяма беше тя! Докато се възхищавах на огромната домашна библиотека на семейство Монгомъри, Анна отиде до един висок рафт и донесе обещаната книга.
- Чела ли си ги? - попитах аз и обходих с поглед всички рафтове с книги наоколо
- Повечето.. - кратко и ясно ми отговори тя.
- Ехаа - не успях да скрия реакцията си. Книгите бяха изключително много, а тя вече бе прочела по-голямата част от тях. Възхитително!
Изведнъж погледнах часовника си и разбрах, че съм се застояла твърде дълго. Не исках да досаждам, вероятно човек като Анна имаше много неща за правене в тази голяма къща.
- Е, аз ще тръгвам, стана вече късно. Беше ми приятно да се запознаем! Някой път може да се видим пак, чао!

Амбър беше възхитена от библиотека,която имам и това ме наведе на мисълта,че си допадаме като характери.Дадох й книгата,за която й говорех.После тя погледна часовникът си и се притисни за напредналото време.Реши да си тръгва и аз любезно я изпратих.
Амбър беше много лъчезарно и добро момиче.Истински желаех да станем добри приятелки.

Понеже съм нова в града си помислих че ще бъде добре да се запозная с някой . Реших да позваня на вратата на Анна Монгомъри .

След вчерашната вечер не можех да спра да мисля за Джеймс.Той си имаше приятелка и затова трябва да се опитам да го забравя.Беше следобяд и четях книга както винаги.Изведнъж някой звънна на вратата,тайно се надявах това да е Джеймс.Но не беше той,въпреки това изненадата пак беше приятна.Едно момиче,което явно ми беше съседка се беше отбила,за да се запознаем.
-Здравей!-поздравих я усмихнато-Аз съм Анна,а ти явно си нова тук?

Да , нова съм . Каролина , приятно ми е ! Не те притенявам , нали ?

Ела в салона . Взех си почивка , за да дойда . Може да ни правиш компания . И амбър е там

Поговорихме си с приятното момиче и исках да я покана вътре,но тя бързаше за работа.Спомена ми,че работи в новия салон за красота.Това беше чудесно,защото се нуждаех от нова прическа.
-Приятна работа!Мога да намина,ако имаш време,защото се нуждая от нова прическа.
-Чудесно!-отвърна тя и тръгна към салона.

Когато партито за Хелоуин беше към края си, предложих на Анна да я изпратя. Тя живееше близо до мен, така че имахме време да си говорим. Въпреки че на партито в първия момент не я познах, после си спомних че сме се срещали по разни приеми и партита преди, но тя сега изглеждаше различно.
- Доста си се променила - подхванах темата - Дори в началото не успях да те разпозная..

-Да...разбрах!-отвърнах аз усмихнато-Промених се,имах нужда от промяна...!И след минутка мълчание попитах,докато свалях дяволските си рогца от главата:
-А какво става с Рейчъл?На партито дори не се поздравихте.
С Ерик водихме приятелски разговор и това много ми хареса...с него беше приятно да се говори!

- Ами.. - чудех се как да отговоря, тъй като и на мен не ми беше много ясно - Не знам, просто нищо не се случва. И нямам обяснение, просто е така..
- Странно..
- Странно е да, но по странното е че аз дори не изпитвам желание да променя това. - замислих се.. Нещата между нас наистина не вървяха.. - Но по-добре да сменим темата. Ами ти? Няма ли някой, по който да си падаш? Е, знаем за теб и Джеймс..

-Това с Джеймс е свършено!Не беше нищо сериозно.Имам предвид...той отново е с Вики,а аз се промених.
Поговорихме си още малко и накрая аз казах:
-Благодаря,че ме изпрати!
-Няма защо,удоволствието беше мое!-отвърна той усмихнато.
Аз го прегърнах приятелски и си пожелахме "Лека нощ".

Момичето ми се струваше познато, но не бях сигурна къде съм я срещала. Вървях след тях безмълвно, стараейки се да не ме забележат. Говореха си, но не чувах какво - не бях достатъчно близо. Отстрани сигурно съм приличала на пришълец, но истината е че просто исках да знам какво става.
А те си говореха и вървяха, скоро стигнаха до голяма къща в Квартала на богатите. Вероятно беше нейната, защото се спряха там, прегърнаха се и се сбогуваха като добри приятели. Вероятно без причина, но продължих с тази подсъзнателна ревност, която ме беше обзела.
Замислена се прибрах у дома.