Плажна ивица

- Аз съм все още в гимназията.
Тя беше много лъчезарен човек и добре се общуваше с нея. Реших да я питам за хоби
- Освен с колежа, с какво друго се занимаваш? Имаш ли хоби?

Ами , да . Обожавам да слушам музика . Извинявай ако съм нахална , но ми е любопитно . За Рейчъл и Ерик .....

- Ходят от известно време. Ерик ми е съученик, баскетболист е. Нея не я познавахме преди да започна да излиза с него. Доста са близки двамата. Тя е много емоционална, влюбена е в него. За него не съм сигурна още, не си спомням да се е влюбвал досега. Хм, богат е, какво друго да ти кажа.. И не се притеснявай, не е нахално, добре е да опознаеш по-добре жителите на градчето.

- Просто когато каза че съм много красива , аз се почувствах много .. заинтригувана . Но тогава тя се появи и всичко развали .... Но нищо . Иначе от колко време го познаваш . Имам в предвид дали прави такива "мръсни номера"

- Всъщност не го познавам много, приятел е на гаджето ми почти самотова знам. Но вероятно щом е казал това, значи го е мислел. - замислих се дали съм права. Какво е правил Ерик, по дяволите?! - Не знам наистина, объркващо е. По-добре изчакай, виж как ще продължи държанието си, това е моят съвет.
Съвет? Познавах я от минути и вече и давах съвети? Беше добър човек, успях да го преценя веднага и мисля, че с нея можем да станем приятелки. Помислих си за Джеймс. Къде ли беше?
- Хей, виждала ли си Джеймс Купър - о, спомних си, че не се познават - Извинявай, Джеймс е гаджето ми, който много обича купони. Не съм го мяркала днес, но вероятно е наблизо.. няма значение.

-Ами ако искаш му пиши . Искам да се запозная с него . Всъщност искъм с всички да се познавам но това е друг въпрос . Ако искаш да си тръгваме . Ще те изпратя .
Надявах се с нея да походим до тях и да поговорим . Бях тотално изморена . Но хей - запознах се с почти всички

- Хей, това е твоето парти! Ще дойдат още хора, не се притеснявай! Та то сега започва, хайде, ела да пием по една бира - помъкнах я към бара. Не трябваше да си тръгва, още хора щяха да дойдат. Хората в града обичаха да купонясват. Трябваше да искара рожденния си ден супер - заведох я да пийнем бира.

Почти веднага след якия купон на Джеймс имаше рожден ден. Бях поканен, а ако трябва да съм честен не знаех какво да подаря на момиче. Купих и страхотни обеци с гердан. Бяха комплект и не се изненадвам от цената им. Наистина бяха скъпи.
Търсех рожденичката и я мернах с Вики. Приближих се до тях.
- Здравей Вики! -поздравих я. Тя ми се усмихна и отвърна:
- Здравей Стийв!
-Остава уговорката за утре, нали?
-Да, да! Остава!
-Е, здравей!-обърнах се аз към Кари.-Честит рожден ден!-подадох и подарака и тя веднага го отвори. -Извинявай! Но просто не съм на "ти" с момичешките интереси.
-Шегуваш ли се? Страхотни са!-извика тя!-Благодаря!
-Няма защо!-намигнах и а после отидох да си взема бира.

Бях на бара! Обикновено не пия бира, каквато като забелязвам се пие на парита тук.
И така! Седях си на бара! Забелязах Кари с моята рокля в далечината. Гордея се със себе си! Роклята и прилягаше и-д-е-а-л-н-о! А и стоеше много хубаво. Беше в компанията на Вики! И Вики се беше издокарала. Не знам само къде изчезна Рейчъл. Уж бяхме заедно, пък после? Но май се досещам какво се е случило. Ерик е дошъл.
Забелязах, че бара вече се препълва и ми стана малко неудобно. Дано скоро се заговоря с някого.

Постоях доста на партито, което беше супер. Успях да се сприятеля с Каролина и да се срещна с някои от приятелите си. Странното беше само, че не видях никъде Джеймс, а и той не си вдигаше телефона. Чудех се дали да се притеснявам. Послушах съвета му - писах му смс да ми звънне и реших да си ходя, ставаше късно.
Казах чао на рожденничката и се прибра изморена вкъщи.

Видях Амбър да стои на бара,но не говореше с никой.Реших да й напрвя компания.Седнах до нея и казах:
-Хей,Амбър!Как си?

Купонът беше страхотен, но аз бързах, защото след малко имам уговорка с Дан. Така че отпих последната си глътка бира и тръгнах.

И сякаш чула мислите ми към мен се приближи Рокси и ме попита как съм.
-Добре съм! Ами ти?
-И аз! -отвърна тя.
Рокси беше собственичка на музикален магазин и бях си вместила в графика да я посетя.
-Чух за салона ти.- каза ми тя.
-А, да! Ела някой път! Ще се радвам.
Видях замисленият поглед на Рокси! После беше леко натъжаване, а най-накрая ми отговори с усмивка.
-Чудесно! Ще намина.
-И аз мислех да намина в музикалния магазин.
-Е, значи ще се видим.
Ставаше късно. За съжаление вече трябваше да кажа на Рокси Чао, когато ми хрумна.
-Хей, Рокси! Имаш ли планове? Каня те у нас утре! Какво ще кажеш?

Амбър ме покани на гости у нея утре.Идеята ми хареса и се съгласих.
-Утре!?Да,страхотно.Благодаря за поканата!Към колко часа да дойда?

-Утре в 3 става! -казах аз, станах от стола си и си тръгнах. Помахах за довиждане на Рокси и си хванах такси.

Амбър си тръгна, а и Вики.Бил не беше тук и ми стана скучно.Реших и аз да си тръгвам.

Партито се поопразни, вероятно защото ставаше късно. Не бях на работа утре, затова реших да поостана и да използвам възможността да се запозная с колежката си, Каролина. Тя стоеше на бара и пиеше бира. Поръчах си и аз една и седнах до нея
- Хубаво парти - усмихнах и се - Значи правиш прически, а? Отскоро ли или си се занимавала с това и преди?

-Ами , учех като по - малка но не съм работила . - очите ми се насълзиха , но аз бързо ги изтрих с ръка . Тръгнах си много бързо . Може би беше малко грубо . Извиках "Съжалявам" и отидох до колата. И така се отправих към къщи .

Разхождах се по плажната ивица с Макс, говорейки по телефона с бившия си шеф.
-Не, Джордж, няма да се върна на работа във Фриско...
-Но ни трябваш, фотографите ни са ужасни и само да чуеш какво...-прекъсна ме той, така че и аз го прекъснах:
-Казах не, така че късмет с новите ти фотографи.-затворих и седнах на пясъка, гледайки как вълните се разбиват бурно в брега.
Макс седна до мен и наостри уши, вероятно чувайки повече от мен. Е, със сигурност...

След прекараната странна,но пък и хубава нош с Вики,аз я заведох у тях ,а след това отидох на плажа.Там исках да разсея мислите си и може би дори да порусувам.
Вървях си спокойно и минах по края едно момиче със сладко куче,което тръна по мен.Аз го погалих и се обърнах към момичето с думите:
-Сладко куче имаш!Как се казва?

Макс рязко се дръпна от каишката си и се затича към непознатия мъж, който приближаваше.
Той ме попита как се казва непослушника, така че отговорих чесно:
-Имаше хиляди имена, но се спряхме на Макс...-спрях се разсеяно поглеждайки към въпросното животинче, което удобно се беше излегнало в краката на човека и ме гледаше миличко.
-Аз съм Маделин, нова съм в града.-казах, подавайки ръката си.

-Никълъс,приятно ми е!Също съм нов в града.-и аз подадох ръка като се усмихнах.
Продължих да галя кучето и попитах момичето да ли е ученичка.Въпросът ми беше глупав,но подходящ за заговаряне.
През това време седнах до нея и играех с кученцето й.

-Да, тепърва ще се вписвам и така нататък...-засмях се и любопитно загледах Никълъс.
-Та, от къде си, Ник...мога ли да ти казвам така?

-Да,казвай ми както искаш.От Ню Йорк съм.Тук дойдох,за да уча в художествен университет.И като заговорих за това сега си нося нещата за рисуване.Искаш ли да те нарисувам за бързо?-импулсивно предложих и извадих нужните си неща.

-Ами...-малко несигурно казах. Досега не бяха ми рисували портрет или нещо от сорта...-Добре.-реших се да кажа
-Ъм..неподвижно ли трябва да стоя..-подсмихнах се и премахнах от лицето си един непокорен кичур.