Закритият басейн

Клеър излезе от стаята си само по потник и хавлия в ръка, и веднага се запъти към закрития басейн. Гостите в хотела я гледаха малко странно, но момичето се направи, че не му пука. Когато стигна, забеляза, че няма никого. " Тъкмо няма кой да ми досажда." - помисли си тя. Робинсън съблече потника си и го хвърли заедно с хавлията на един от шезлонгите. Отиде до стълбичката и слезе бавно по нея. Отначало водата й се стори хладка, но когато постоя няколко минути там, започна да свиква. Поплува няколко метра и пое дълбоко въздух, за да се гмурне. След като достигна дъното с ръце, тя отвори очи. Отначало всичко й изглеждаше замъглено заради водата, но след като присви очи, започна да вижда по-добре. Така плуваше, докато не усети, че има нужда от още въздух. Започна да се издига, но нещо я дръпна надолу. Погледна към краката си и видя, че гривната на глезена й се бе закачила някъде. Върна се, за да я свали, но не видя къде е откопчалката. Започна дя опипва с ръце, но без успех. Усещаше, как пред очите й постепенно става черно, а тя самата губи сили. Отпусна се и затвори очи.

Днес ми се плуваше,но времето не беше за плаж.Затова отидох в закритият басейн на хотел "Плаза".Все още не бях влязъл в басейна когато едно симпатично момиче съблече потника си и го хвърли заедно с хавлията на един от шезлонгите и влезе вътре.Тя плуваше грациозно и я наблюдавах с захлас.Но когато се гмурна,изведнъж сякаш изчезна.Виждах само мехурчета и се досетих че може би се дави.Мигновено скочих във водата.Гривната на глезена й се бе закачила на дъното на басейна.Отне ми само секунда да го откача и я извадих от басейна.Хората се насъбраха около нас,а аз я сложих на шезлонга й.Опитвах се да я събудя.

Докато Клеър бе във водата, усети нечий здрави ръце да я изваждат от басейна. Все още не можеше да отвори очи, но около нея се чуваха разтревожени гласове. Спасителят й( или може би спасителката?) я постави на шезлонга. Момичето се отпусна и след минута отвори бавно очи. Първото, което видя бе едно русо момче, което седеше до нея. Предположи, че той я е извадил от водата, защото бе мокър. След това се огледа и около нея приличаше на бит пазар. Всеки я гледаше любопитно, сякаш беше експонат в музей. Робинсън се опита се да се изправи, но усети силна болка в крака си, затова отново се отпусна назад. Все пак реши да опита отново и успя да застане в седнало положение. След като се съвзе, тъмнокоската започна да раздава правосъдие:
- Какво сте ме зяпнали? Нямате ли си друга работа?- каза тя хапливо. Следеше с поглед как хората се разотиват и след като повечето започнаха да си вършат тяхната работа, се обърна към момчето.
- Не знам защо си решил, че имам нужда от помощ, но щях да се оправя и сама. Така че, не очаквай благодарности. - Гласът на момичето беше студен и сякаш хокаше момчето. Това бе една от лошите страни на Клеър: винаги когато трябваше да благодари на някого за помощта, тя просто казваше, че би се оправила и сама. Което не беше вярно. Тя взе хавлията си и се загъна с нея. След това погледна към крака си.
- Къде ми е гривната? - попита тя и погледна подозрително русокоското. Приличаше на нещо като хиена с бански, която иска да разкъса жертвата си.

-Извинявай!Просто исках да ти помогна.Уплашех се!-започнах да се оправдавам.Не бях направил нищо лошо просто й помогнах.Дори не очаквах,а и нямах нужда да ми благодари.
- Къде ми е гривната?-погледна ме намръщено и свирепо.
-Не знам.Ще я потърся.-отвърнах невинно и скочих в басейна да я търся.Беше на дъното,просто бях забравил да я взема.Излезнах от басейна,подавайки й гривната казах:
-Можеше да кажеш просто едно"Благодаря!".- тръгнах към рецепцията да си резервирам стая тъй като бях мокър целия.

- Ей Спасител, дръж! - подвикна му Клеър и му подхвърли една кърпа. - Няма да те пуснат така мокър на рецепцията, освен ако не са решили да си наводняват хотела.
Момичето се пресегна към чантата си и прибра гривната. След това се обърна отново към момчето:
- Благодаря, че ме извади от водата. Доволен ли си? - каза кисело Робинсън. Не обичаше да благодари, но явно нямаше как. А и той я бе спасил. Не, че това беше основателна причина за Клеър, но все пак трябваше да каже нещо от сорта. След кратко мълчание тя го попита:
- Как ти е името?

-Джеймс!А ти да не ми да си Сръдливка??-пошегувах се докато сушех косата си с кърпата.
Момичето беше красива,хаплива,чаровна и определено имаше странен харектер-с една дума изглежваше ми опосна или по-скоро опасно секси.Но не исках да подхождам както с другите момичета,да я свалям без причина.Просто продължих да я заговарям.
-Нямаше нужда да ми благодариш!И ти ако ме беше видяла да се давя щеше да ми помогнеш.
След малко истинския Джеймс отново си каза думата:
-Живея на плажа!!Може да дойдеш някой ден да те науча да плуваш по-добре.Имаш нужда от доста уроци!А и да ти върна кърпата-закачливо и с насмешка й намигнах излизайки от изхода.
Отказах да си наемам стая,направо тръгнах към вкъщи.