Барът на хотел "Плаза"

След като Вики ме посъветва да купя страхотните обувки с нея решихме да отидем в "Плаза" и да наваксаме всички пропуснати разговори.
Щом седнахме на бара,аз веднага си поръчах коктейл "Манхатън" и с нетърпение очаквах да започнем разговора.От толкова много време с Вики не си бяхме споделяли нищо и не бяхме излизали заедно.Чувствах се чудесно и спокойно в нейната компания като истински и добри приятелки,познаващи се от сумати време.
-Е,какво става с теб?!Чух,че ти и Джеймс сте скъсали.Вярно ли е!Какво се случи!-с приятелски тон попитах Вики предчувствайки ,че нещо не много приятно се е случило.

Барът беше много приятно място за разговори с Рокси. А разговорите с нея винаги бяха приятни. След като си поръчахме по един коктейл, тя побърза да ме попита за Джеймс, вече разбрала за раздялата ни:
- Е,какво става с теб?!Чух,че ти и Джеймс сте скъсали.Вярно ли е!Какво се случи!
- Да, скъсахме преди известно време... - започнах полека, но по нетърпеливия и поглед разбрах, че иска да продължа без покана. - Е, той пак беше пиян когато го срещнах. Доста често му се случва напоследък,.. както и да е, не беше в това проблемът. Срещнах го в Риот, където отидохме с Ник една вечер. Знаеш, с Ник станахме добри приятели за кратко време. Но Джеймс беше с Лейтън и даже се целуваха...
- Сериозно !! - не можа да скрие изненадата си Рокси
- И не беше това смущаващото... Не знам какво е решила да му говори тя, но той беше убеден, че с Никълъс имаме връзка и че АЗ му изневерявам !! - несъзнателно повиших тон, ядосвайки се на случилото се, и реших да я попитам нещо друго - Ами ти и Бил? Какво става с вас, не съм го мяркала напоследък ?

-О боже!Тази Лейтън е голяма кучка!-възкликнах възмутено като се почудих колко подли хора може да съществуват.
- Ами ти и Бил? Какво става с вас, не съм го мяркала напоследък?-сменяйки темата Вики попита заинтересовано.
-Ами всъщност и ние скъсахме...!-отговорих бавно и тихо-Нали помниш,че дълго време не знаех къде е и дори не бяхме се чували по телефона...
-Да!-Вики кимна леко разтревожено.
-Тогава той е бил на турне и през този един месец аз дори не знаех къде е.Не беше ми казал дори,че заминава.Затова реших временно да се разделяме...но май е окончателно!-разказах на бързо случилото се и отново завъртях нещата около Вики:
-Ей не сменяй темата!!-засмяно рекох-Разкажи имали нещо повече между вас с Ник???

- Между нас с Нис ?! - учудих се, когато Рокси попита - Не... мисля че не..
- Наистина ли? - запита, сякаш усетила несигурността в гласа ми
- Ами всъщност и аз не знам вече. - прецених че тя е човек, на когото мога да споделя чувствата си - Откакто се запознахме го чувствам като много ценен приятел и добър човек. Сближихме се бързо, което е леко странно за мен, но го приемах като просто приятел. Сега обаче все по-често се улавям да мисля за него и да искам да го видя, което ме притеснява да не съм се... привързала към него като.. повече от приятел?... - говорех несигурно и плахо, защото темата наистина ме озадачаваше.

-Ясно..!Щом се замисляш значи определено има нещо повече от приятелство!-заявих категорично аз,радвайки се за нея.Тя се засмя и не каза нищо,вероятно доволна от отговора ми.
След още приказки и смях вече бяхме пресушили чашите си и платихме сметката.
-Хей,какво ще кажеш да отидем в новия нощен клуб в квартала на богатите??Там със сигурност ще е много яко и ще забравим всичко случило се напоследък...

Не отговорих на мнението и, защото се замислих дали евентуално не е права. Може би пък наистина изпитвах нещо към Ник? Или пък ми липсваше един добър приятел? Потънах в мислите си за известно време, и Рокси за да разведри обстановката предложи да отидем в новия нощен клуб.
- Звучи чудесно, не съм била там още.
- Хайде да отидем, кой знае, може би ще бъде забавно - усмихна се тя.
Платихме сметката си и излязохме от бара, говорейки си.

Днес беше уморителен ден.Имах чувството,че ако не отида някъде да разпусна няма да издържа повече.Минавайки през хотел "Плаза" се сетих,че така и не бях посещавала това място.Отидох на бара и щом седнах барманът пристигна.Поръчах си коктейл "Sidecar" и безгрижно отпих първата си глътка,заглеждай чаровно момче,което се запътваше към барът.Усмихнах му се закачливо...

Почивка? Свободен ден? Да, да. Но ето, че се случваха и чудеса. Дори в понеделник. Или поне скромният ми опит от днес доказваше това. Не трябваше да ходя на тренировка. Беше странно да не чувам постоянно "Ох, много ми тежи това!", "Ще завря с този костюм" и тем подобни от момичетата в класа ми. Ами като ги беше повече грижа за ноктите си, тогава защо изобщо записваха това?!
Сутринта прекарах с Мегън навън. Говорехме за някакви стари анимационни продукции на Мики Маус. И така стана 8 часа. Чудех се какво да правя. Така докато се завъртях около хотел "Плаза". Отвън ми изглеждаше приятно и реших да надникна вътре. Имаше бар. Ето как се празнува почивен ден! На бара видях едно красиво момиче със златисто руса коса. А аз си мислех, че деня не може да стане още по-хубав. Седнах на бара до нея. Не исках да й се натрапвам, но предполагам тя щеше да каже, ако бе така...
- Аз съм Тайлър. - усмихнах се на момичето. - Може ли да ви почерпя нещо?

Момчето седна до мен и любезно ме попита дали може да ме почерпи нещо.Наистина се учудих колко учтив беше той.В днешно време почти рядко срещах някого да се обръща на "ВИ" към непознати.
-Благодаря!Оценявам го,Тайлър!Аз съм Лейтън,приятно ми е!И нека си говорим на "ти"?!-дружелюбно отвърнах,отмятайки назад косата си.

Беше първата ми вечер тук и реших да я прекарам във възможно най-скъпия ресторант в града! Уха, докато се разхождах минах през един голям хотел, пардон - палат! Хотел "Плаза"! От името, а и от екстериора, си личеше, че хотелът е доста луксозен, и съкп и си казах "Точно като за мен, а?". Без да губя и минута време влязох вътре. Беше страхотно, честно да си призная - собственикът имаше вкус! Обзавеждането и цветовете бяха по моята част у дома и, честно - тук беше много красиво.
Запътих се към бара. Беше голям и доста изискан. Имаше доста хора, предвид хотелът. Реших да не пия много, за това реших да си поръчам текила с лимон и лед. Бръкнах в малката си черна чантичка, да извадя парите, но ...! Боже мой, бях ги забравила! Ами сега? Не върви просто да си тръгна! Ще изглеждам като някаква смахната турситка. Я да седна, пък да видим кой ще се появи.
Точно като по часовник едно момче седна до мен и ме поздрави:
- Аз съм Тайлър. - помсилхи си "Колко сладурско! Като Лаутнър!". - Може ли да ви почерпя нещо?
Тоя човек направо ми се издигна в очите! Ацки точен пич!
- Катерина, приятно ми е! - усмихнах се аз. - Благодаря, нямам нищо против!
Той повика бармана и поръча за него нещо, но не го чух добре защото бях заета да го "разглеждам". Сигурно съм била направила много тъпа физиономия, защото когато той се обърна да ме попита какво искам изгледа малко странно.
- Ох, съжалявам! - отметнах русия си кичур от лицето и прилежно го прибрах зад ухото. - За мен една текила с лед и лимон.

Кимнах на Лейтън и се обърнах към другата си страна. Беше седнало едно момиче, което странно защо ли ми приличаше на някого... Може и да се бърках, но в момента наистина мислех, че я познавам. Малък е светът, нали?! Реших и нея да почерпя. Не мислех да си правя харем. Както казваха по-големите компании са по-добре, така че нямаше какво да се губи. Ако вече не я познавах, разбира се...
Попитах я какво ще пие и отвърна, че иска текила. Звучеше добре. Като за начало. Не че като я изпиеш ще помниш какво си поръчал след това. Обърнах се към бармана и поръчах една за нея и една за мен.
- Лейтън, ти ще искаш ли текила? - и като онези глупави телевизионни водещи на предаванията за пари, аз направих по-интригуваща оферта. Стоката трябва да се продава, нали така?! - Хайде, с лед и лимон е!
Сетих се за едно шоу, което се казваше "Бързи пари". Обожавах го! Или поне докато не започнах и аз да се обаждам. Оказваше се, че трябва да чакаш ли чакаш докато те включат в ефир. И това бе мелодраматичният край на моя телевизионен късмет.
- Катерина... - замислих се. Може би щеше да звучи смешно, но... - Да не би да се познаваме от някъде?

И така, отпих малко от текилата, още малко, още малко... Направо я изпих цялата. Момчето, така де - Тейлър, ме попита въпрос, изискваст доста размишляване в момнета, като се има предвид, че земята се въртеше...
- Катерна ... да не се познаваме от някъде?
- Хм ... интересен въпрос! Така като го спомена и ми се струваш познат. - усмихнах се аз.
Опитах се да изглеждам възможно най-трезва, но май не се получи много добре. Както и да е.
- Но като се замисля, май не, не съм много сигурна. - обърнах се и към другото момиче. - Здравей, приятно ми е Катерина!
Усмихнах се и тя на мен също.

Обожавах текила, а не бях пил от... ами доста време. Никакъв алкохол. Само безалкохолни напитки и вода. Какъв пропуск само! Срам и позор!
- Да, най-вероятно си права. - отвърнах малко разочаровано. Не знаех дали беше от мен или текилата го правеше така, но изведнъж ми стана много весело. Сигурно беше съдържанието на... вече празната ми чаша. Казах на бармана да ни налее по още едно. Не исках да давам лош пример на Мегън като се прибера в окаяно състояние и затова уж се въздържах от пиенето. В моя защита ще кажа, че от време на време човек има нужда от такива неща... добре де, щях да измисля по-добро оправдание след малко.
- От тук ли си Катерина?

- Здравей, приятно ми е Катерина!-обърна се към мен момичето.
-На мен също!Аз съм Лейтън-отвърнах усмихнато
Катерина и Тайлър доста се развеселиха...явно текилата си каза думата.
На мен малко ми доскуча и докато те разговаряха помежду си,аз не забелязано извадих едно листче от чантичката си и написах телефонния си номер и адреса си.
-Извинете ме,но аз ще тръгвам!Беше ми приятно!-казах усмихнато,подавайки скрито листа на Тайлър.

Лейтън подаде нещо на Тейлър под масата и си тръгна. Тогава той се обърна към мен и ме попита:
- От тук ли си Катерина?
- Ами ... скоро се преместих. - отпих малко от текилата си.
Боже мой! Тогава се сетих - пред мен седеше едни супер готино момче, а аз се държах ужасно - напих се, говорех щуротии и направо сякаш щях да припадна след малко.
- Ох, май попрекалих с пиенето. - измрънках аз и оставих текилата настрана. - Аз мисля да ставам? Искаш ли да се разходим някъде?

Защо беше измислен алкохолът?! Добре де, не измислен, а направен. Щом е вреден нямаше голям смисъл да се продава на всеки ъгъл... но като се замисля беше забавно когато той се намираше в системата ти. Чувстваш се някак си по... лек?! Много се замислих нещо. А това бе грешно при пиенето на текила!
Катерина предложи да се поразходим малко. Да, нямаше да е лошо. Затова кимнах в знак на съгласие и с усмивка на лице й отговорих:
- Да, хайде да тръгваме!
Донякъде беше жалко как само с няколко глътки човек може да се напие.

П.С.: Пиши където решиш.