Къщата на Рейчъл Кроу

Това беше къщата край плажа, в която Рейчъл живееше.



Това беше нейната стая:



Стаята на по-малката и сестра, Сюзън:



Всекидневната:



Кухнята:

След страхотната вечер с Рейчъл на бара, обещах да и се обадя. Тя живееше наблизо и минах да я видя. За пръв път срещах толкова лъчезарно и усмихнато момиче. Щом пристигнах пред къщата и и звъннах на звънеца отначало никой не отвори. Помислих, че е излязла, но вратата все пак се отвори.
- Здрасти Рейчъл. Обещах да се срещнем онази вечер.. искаш ли да излезем някъде?

Тъкмо бях излезнала от банята, когато някой звънна. Нямах среща с никого, затова не можех да съм сигурна кой е. Помислих си за Ерик Уолбърк, от плажния бар, и когато отворих вратата с малко закъснение, наистина беше той. Зарадвах се, защото го намирах за готин. Не знаех дали отново ще поиска да се видим, но силно се надявах да е така.
- о, Ерик - не можах да скрия радостта си - Да излезем.. добра идея - звучах леко объркана докато събирах думите в устата си - Но май ще трябва да ме почакаш, все още съм по хавлия.
Ерик се усмихна и влезе на вътре. Седна на дивана във всекидневната, където беше сестра ми, а аз забързах нагоре към стаята си. Не след дълго вече бях готова и слязох долу. Ерик и сестра ми Сюзън си бъбреха.
- Изглеждаш добре - не пропусна да отбележи той, което ме зарадва
- Благодаря ти! Да тръгваме! Какво ще кажеш за дискотека "Riot"

В летния топъл следобед, седейки сама в къщата си и чудейки се какво ми се прави, ми дойде прекрасна идея. Не бях готвачка, но през последните дни се бях вдъхновила в готвенето, затова реших да направя вечеря. Нещо ново, което не съм пробвала досега, и да поканя Ерик. Излизахме от известно време, а той само беше идвал до вкъщи, не го бях канила на гости. Вечерта беше хубава, а и ми се отдаде повод да съм сама вкъщи - родителите ми бяха в чужбина по работа. Побързах да му звънна
- Хей, Ерик!
- Здрасти Рейчъл! Какво правиш?
- Ами.. стоя си вкъщи и си мисля, че вечерта е хубава.. Та искаш ли да ми дойдеш на гости тази вечер?
- Звучи.. забавно! Идеята е чудесна!
- Супер, ще те чакам в 7. Чао! - затворих телефона и се усмихнах на себе си. Настроението ми стана още по-добро. Забързах към кухнята да приготвя новата си рецепта!

След като изпратих Даниел побързах да се приготвя. Не исках да закъснея за вечерята у Рейчъл, затова се оправих по най-бързия начин. Взех колата си и тръгнах към плажа, където беше нейната къща. Паркирах наблизо и отидох към вратата. Позвънях и зачаках. След известна пауза, Рейчъл ми отвори.
- Здравей! - чух ентусиазирания и глас веднага щом вратата се отвори.

Вече всичко беше готово и дори бях успяла да украся наоколо. Тъкмо свърших и отидох да се преоблека, когато звънецът иззвъня. Преоблякох се по най-бързия начин и се затичах надолу по стълбите. Още набрала инерция отворих вратата. Както очаквах там стоеше Ерик, готин както винаги. Метнах се на врата му импулсивно. Леле, това аз ли бях?!
- Здрасти Рейчъл! - поздрави ми той прегръщайки и ме целуна

Влязохме навътре. Тя побърза напред, аз върях след нея и държех ръката и. Отидохме в кухнята, където масата беше сложена. Ахнах от изненада - беше чудесно. Навсякъде имаше малки свещи - единствената светлина в стаята и ухаеше приятно.
- Е, какво ще кажеш? - попита тя, леко неуверено
- Невероятно е - придърпах я към себе си и прошепнах това в ухото и. Тя се засмя и отново я целунах

Седнахме на масата. Бях приготвила вкусна вечеря и Ерик оцени това. Хапнахме и си говорихме дълго през това време. Обсъждахме най-различни теми. Точно това харесвах у него - освен че беше адски готин, умееше да разговаря и знаеше как да се държи.
Когато се нахранихме му предложих да му покажа къщата. Все още не беше я разглеждал.
Хванах го за ръката и излязохме от стаята. Показах му всекидневната и той се възхити от богатата колекция на татко от грамофонни плочи. Макар и малко ретро, татко обичаше колекцията си, пък и тя беше много ценна. Разходихме се из горния етаж, показах му голяма част от дома си и най-накрая се спряхме в моята стая.
- Е, това е моето място в тоя дом. - разходих се из светлата си стая в свежи нюанси. Хванах едната му ръка. - Тук прекарвам голяма част от свободното си време

- Интересно - отбелязах аз. Тя прокара ръце през врата ми и ме целуна нежно. Прокара пръстите си по косата ми, а аз обвих своите около кръста и.
Скоро се озовахме на голямото легло. Целувах я нежно и тя ми отвръщаше.

Вечерта премина страхотно и се събудих с усмивка. До мен лежеше Ерик. Очевидно се беше събудил, защото ме гледаше.
- Добро утро - нежният му глас ме зарадва още повече. Щях да експлодирам!
- От одавна ли си буден - усмихнах му се аз, а той ме целуна по челото.
- Не.
- Колко е часът?
- Осем
- Леле, на училище сме - сетих се внезапно и станах рязко. Той се засмя на реакцията ми, която напълно контрастираще с неговата - продължи да лежи спокойно.
Скоро и той стана и бързо се облече. На мен това ми костваше доста повече време, но и двамата бяхме готови забързо.

Слязохме надолу и си сипахме по една купа зърнена закуска. За отрицателно време Рейчъл вършеше толкова много неща и изглеждаше секси. Засмях се на мислите си и си спомних за вчерашната вечер. Прекарахме си чудесно особено накрая..
- Ще ходиш ли на партито довечера. У Джеймс? - прекъсна мислите ми Рейчъл. Джеймс беше ми беше съотборник в отбора по баскетбол в училище, син на тренера и едно от най-популярните момчета. Познавахме се. Той правеше едни от най-готините партита и не смятах да пропусна
- Да, а ти?
- Не знам, не познавам лично Джеймс, нито пък приятелката му. Засичали сме се на плажа...
- Хайде, ще си с мен - усмихнах и се и леко я побутнах - Ще се запознаеш с всички..
- Ок тогава. Довечера нали?
- Да. Ще отидем заедно.
Свършихме със закуската и тръгнахме за училище. Стигнахме бързо тъй като бяхме с колата ми. Нямах търпение да стане довечера. Предстоеше яка вечер у Джеймс.

След като се сбогувах с Ерик мълчаливо и замислено тръгнах към вкъщи. Чувствах се зле, но въпреки всичко нямах търпение да замина за Европа, където да започна новия си живот. Ерик, с който изживяхме доста, щеше да ми липсва дълго време, но се надявах скоро да го забравя и да имам нови връзки. Същото се надявах и за него.
На следващата сутрин багажът беше готов и се готвехме да отпътуваме към летището. Погледнах за последно къщата си и през главата ми минаха множеството неща, които преживях в този град. Тръгвах си с хубави спомени от тук.