Апартаментът на Никълъс Спаркс

След като се изнизахме от бара и вече бяхме решили къде отиваме, просто тръгнахме към квартал "Four Seasons". По пътя не говорих много, а само мислех, държейки Ник за ръката. Чудех се как ли се беше почувствал от моята целувка? Дали беше правилна постъпка, или само усложних нещата? Той ми бе отговорил, значи беше настроен положително? Прекалено много се бях замислила и съвсем не усетих кога стигнахме до дома му.
Щом влязох, бях възхитена - истински дом на художник, изрисуван чудесно!! Всичко бе направено с много вкус и стил.
- Уоу, страхотно е тук ! - възкликнах. Той само се усмихна и ме заведе да ми покаже стаята си.
Влюбих се в стаята му и реалистичните танцьори, нарисувани по стените.

-Радвам се ,че ти харесва!Доста се постарах за тези стени.Е, гладна ли си?Искаш ли сандвичи.Много съм добър в готвенето,не че се хваля.-заговорих с весел тон като се опитвах да я разведря.
Докато тя разглеждаше стените,аз вече бях направих сандвичите.Бяхме в стаята ми,тя беше седнала на леглото ,а аз срещу нея на дивана.Хапвахме и почти не говорехме.Явно и на двамата не ни се повдигаше темата "за нас".
-Ще ти кажа нещо,което никой не знае.-започнах пръв да говоря -Ще откривам галерия в квартала.

- Това е чудесно ! - възкликнах. - Искам да ти помогна с подготовката.
Той се усмихна и се съгласи, а аз добавих:
- Междудругото, сандвичите са супер! Бива те!
Скоро сандвичите бяха вече история и между нас двамата настъпи кратко, но неловко мълчание. Вероятно и двамата мислехме за това, което се случи в заведението, но не го коментирахме на глас. Нямах идея какво да кажа. Думите тук сякаш са излишни. Замисляйки се, се загледах в неговите устни. Сториха ми се толкова плътни,.. споменът за тях ме накара да се почувствах добре. Ах, как исках пак да го целуна!
Просто трябваше да потисна тази мисъл и да се опитам да кажа нещо, за да прекъсна неловкото мълчание, но не успях..

Отново мълчанието царуваше между нас.Дали нямаше какво да си кажем?Или просто предпочитахме да водим монолози в главите си?
Забелязах как Вики се взираше в устните ми.Сякаш се опитваше да ме целуни,но нещо я спираше.Събрах смелост,доближих се до нея и я целунах,слагайки ръката си на лицето й .Явно й хареса,защото не се отдръпна.
Бавно легнахме на леглото,не спирайки да се целува и разменяме нежни ласки.

Ник сякаш прочете мислите ми, приближи се и ме целуна нежно. Обвих ръцете си около кръста му, а той около моето лице. Скоро вече бяхме на леглото му. Ник легна, а аз бях върху него. Не спирах да го целувам, той ме притисна до себе си, очевидно му харесваше. Устните ми бавно се разхождаха по тялото му - устните, врата, лицето.. От време на време слизаха и по-надолу. Наслаждавах се максимално, стана ми необичайно топло.

Още дълго време се преглъщахме и целувахме,поддържайки "пред играта" все така гореща...Усетих как тя разкопчава колана ми и след това свали блузата си.Не спираше да ме гледа в очите...това беше толкова сантиментално и искрено!
След още няколко минути всички дрехи се озоваха на пода,ние продължавахме да топлим леглото.И двамата знаехме,че това е правилния момент и се чувствахме невероятно!!!
На сутринта когато се събудих и погледнах към другата страна на леглото-Вики я нямаше!Зачудих се къде може да е??!Точно в това време тя влезе в стаята и носеше закуска.Беше облякла моята блуза,която и стоеше страхотно въпреки че й беше малко голяма.
-Добро утро!-поздравих я усмихнато-Как спа?

Усмихнах се широко, влизайки в стаята, когато видях че Ник се е събудил. Оставих приготвените лично от мен палачинки до леглото и го погледнах. Въпросът му как съм спала навя приятни спомени в главата ми, по-специално от моментите, преди да заспя. Отвърнах му нежно:
- Сънувах сладки сънища с един прекрасен човек! - той се засмя, придърпа ме към себе си и ме целуна. По дяволите, всеки път когато ме целуваше, краката ми изтръпваха. Добре че бях седнала..
- Ами ти... Как спа? - попитах го закачливо, подавайки му закуската. Настаних се до него в леглото.

-Не мога и да си мечтая за по-добър сън!-отвърнах закачливо и опитах палачинките.Бяха толкова вкусни сякаш до сега никога не бях ял подобни.
-Страхотни са!!!Благодаря ти!
И двамата закусихме в леглото.Началото на деня беше незабравим явно и денят щеше да е прекрасен.

След закуската прекарахме доста време в леглото, излежавайки се. Говорехме си най-различни неща, междувременно той ме прегръщаше и целуваше. Хубавото бе, че се запазвахме като приятели освен като гаджета. Чувствах се страхотно до него и ако зависеше от мен, не бих прекъснала този момент никога, но вече наистина беше време да си ходя.
Облякох се, нямах намерение да си ходя с огромната тениска, разбира се. Никълъс ме изпрати, обещавайки да ми звънне скоро. Все още не се бяхме разделили, а вече с нетърпение очаквах следващата ни среща. Изпрати ме с целувка и аз си тръгнах щастлива и замислена..