Малкото езеро

Много хора обичаха да се разхождах около езерото...

Пътувахме около един час.Езерото се виждаше от далече и спряхме близо около него.Вики слезе от колата,загледа се и с възхищение каза:
-Каква красива природа!!
-Красиво!?Да определено!Аз също съм любител на природата..това място е страхотно!Добре,да не губим време,защото рисувам доста бавно!
Взех от колата необходимите неща за рисуване,седнах на поляната,грабнах молива и се обърнах към Вики:
-Хей,красавице!Удостои ме с честа да те нарисувам!Стой мирна!

След дълго пътуване най-накрая пристигнахме при езерото. Бях идвала тук като малка и сега природата ми се стори очарователна. Седнахме на поляната, Ник извади нещата си за рисуване. От мен се искаше само да стоя неподвижно около два часа. Когато той приключи с рисунката си и ми я показа, останах без думи. Все едно се оглеждах в огледалото, невероятна беше.
- Уоу, Ник, страхотна ее ! - казах въодушевено - Браво, наистина, добър си! Имаш талант..

Когато показах готовата рисунка,Вики наистина много я хареса.

Това ме накара да се почувствам щастлив,защото винаги се радвах когато някой оцени творчеството ми.
-Радвам се,че ти харесва!Заповядай,подарявам ти я!-подадох скицата и се усмихнах.
След час си направихме пикник,а после дълго се се разхождахме..когато и двамата се изморихме седнахме до езерото.Вики нежно заговори:
-Беше много забавно днес!Благодаря ти!
-Да беше.Но може и да стане още по-забавно!-в този момент докато изричах тези думи,станах и я бутнах в езерото..след това и аз се гмурнах.Двама започнахме да се плискаме и смеем.
-Ти си луд!-смеейки се,изпищя Вики.
-Знам и мисля,че ти харесва!-отвърнах,засмяно и отново я оплисках.

- Ахх ти! - казах шеговито и го оплисках с вода. Той се засмя и веднага ми го върна. Заиграхме се като малки деца и никак не усетихме как измина денят. Времето напредваше и трябваше да си ходим вкъщи.. МОКРИ!
Никълъс отново ме изпрати до дома ми, където още веднъж му благодарих за рисунката и за страхотния ден и си казахме "Довиждане"