Къщата на Стийв Стоунър

Така изглежда къщата отвън:





Това е кухнята:



Това е всекидневнта:



Това е спалнята на Стийв:



Това е стаята на сетра му Даниела:



Това е стаята на родителите му:



Това е банята:



Това е гостната:



И неговият верен приятел Дракон:

Качих се на мотора му и тръгнахме! След малко пристигнахме пред една голяма градина.
-Къде е къщата ти? - попитах аз. - Накъде зад този музей?
-Не! Тя е този музей! - отвърна той правейки кавички.
-Не! Ти живееш тук?
-Да!
Тръгнахме да вкарваме мотора в гаража, когато нещо се разлая.
-Не се плаши! - каза ми Стийв. - Това е Дракон!
-Гледате домашен дракон? - отвърнах аз без да се досещам какви глупости брщолевя.

Амбър ги бръщолевеше едни смехории.
-Не! - смея се аз. - Това е кучето ми.
-А! - отвърна тя с уплашен тон.
-Е, влизай! - отворих и вратата и влезнахме вътре. Амбър остана много изумена от къщата. Реших да я разведа, за да не се обърка.
-Това е кухнята! - влязохме в кухнята. Тя разгледа всичко.
-Това е всекидневната!
-Готина е!
-Това е банята! - не посмях да и покажа стаята на Даниела или на родителите ми, защото не е приятно, но и разказах, посочвайки вратата.
-Тук е стаята на Дани, мойта сестра! А тук е стаята на нашите. - после отидохме до моята стая, отворих тържествено вратата и я поканих да влезе. Тя хвърли един бърз поглед на стаята, обърна се към мен, явно и харесваше тук.
-Къщата е много хубава! - похвали я тя.
-Е, къде ще седнем? Ако искаш може и в градината?
-Да, звучи добре! В коя част на градината? - подсмихна се Амбър. Аз и извиках:
-Хей! - хванах я през кръста и я хвърлих на леглото! Тя се засмя! Стана и започнахме да се гоним из цялата стая.

След детинското гонене отидохме в секидневната, като цивилизовани хора. Тъкмо сядахме, когато вратата се отвори и от там се чу:
-Стийв!? В къщи ли си?
В отговор на това Стийв извика:
-Да, мамо! Тук съм с една приятелка.
Майка му влезе в стаята. Беше красива жена с дълга руса коса и много изчистено лице. Предполагам така изглеждаш като пръснеш малко мангизи. Връщаше се от пазар и носеше купища чанти, когато изведнъж се подхлъзна и залитна, а чантите са разхвърчаха. Стийв се впусна в опасното приключение "Хвани ме" и хвана майка му преди да падне, а аз като опитна с това, се разхвърчах из огромната стая, за да гоня чаните. Когато мйка му стана аз и подадох покупките.

Направихме си един домашен цирк. Аз гоня да хвана мама, а Амбър гони да хване покупките.
-Аз съм Антония. - поздрави я майка ми. - Ти трябва да си новата приятелка на Стийв!
-Мамо! - извиках аз.
-Да..ъм.. нещо такова! - каза Амбър леко засрамена.
-Е, яли ли сте? - попита майка ми.
-А, всъщност забравихме! Амбър, какво ти се яде? - попитах аз.
-Ами... не знам! Какво има!
-О, има всичко! - извика мама. - А ако няма, ще пратим готвача да вземе.
-Е? - попитах я аз.

- С удоволствие! - отвърнах аз. - Но ще се прибирам.
- Жалко! Ела пак! Така и не се опознахме.
- Добре! Чао Амбър! - отвърна ми Стийв.
- Чао! Ще се видим пак, нали? - усетих че прибързвам малко.
- Да, разбира се! Обади ми се!
- Добре! - аз си тръгнах и помахах на Стийв.