Къщата на Даниел и Вики Роуън

Тук живееха Вики и по-малкият и брат, Даниел.

Външният вид на домът им:


Трапезарията:


Кухнята:


Холът:


Спалнята на Даниел:


Стаята на Вики:


Стаята за гости:


Банята:


Градината:

След като напазаруваха от хранителният магазин,Дан и Вики се прибраха у дома,но сега сестра му бързаше за среща с своето гадже и доста развълнувана се отпарви към стаята си.Явно тази вечер щеше да осатне сам,но това не му пречеше,радваше се за нея и се надяваше,че ще си изкаарт добре.
Още не беше се запознавал с тайнственият й приятел лично,така че се надяваше Вики да не прояви егоизъм и да го скрие от него.
-Хайде,Дан трябва да тръгвам-извика тя и се втурна във всекидневанат в ослепителен тоалет.Не че му беше сестра,но това беше най-хубавото момиче на света.Съжалавяма,че те оставям ,нообещавам че ще ти се реванаширам някой друг път-каза тя и му помаха за довиждане.
-Недей да се тревожиш,забавлявайсе и после да ми разкажеш,нали?-намигна й Дан и разсмя.
-Става,всичко ще разбереш- и като фурия излетя от вкъщи и се запъти към своята среща.
През това време,момчето остави покупките в кухнята,направи си палачинки с шоколад и заедно седна студена кола,седна пред телевизора в хола и започна да гледа бейзболния мач от местният шампионат.

След посещението на музикалния магазин, който беше собственост на една моя приятелка - Рокси, се прибрах вкъщи. Там се бях запознала с гаджето и - Бил и те ни поканиха на вечеря - мен и Джеймс, по двойки. Идеята беше страхотна, имахме уговорка за приятно заведение, само трябваше да звънна на Джеймс, тъй като той все още не знаеше.
Влязох вкъщи и си взех чаша портокалов сок от хладилника. Отпих глътка от него и звъннах на гаджето си. Зачаках да вдигне
- Ало, Вики?
- Здрасти Джеймс! Аз съм. Чудех се, свободен ли си довечера? Едни приятели предложиха да излезем. Сигурно ги познаваш, Рокси и Бил Стивънс.
- Супер, свободен съм. Да мина да те взема довечера?
- Става, ще те чакам в 7. Чао!


Часът стана 6 и 45 и вече бях почти готова. Звънецът звънна..

Точно в 7,бях пред вратата и звъннах.Вики ми отвори.Беше много усмихната и както винаги красива.Този път не се стърпях и й казах:
-Мм,тази вечер си много красива!-целунах я и попитах-Как си?Готова ли си?

- Благодаря ти! - Джеймс знаеше как да бъде мил. Усмихнах му се. - Да, готова съм. - отговорих на въпроса, който ми зададе след това.
- Е, ще тръгваме ли?
- Да. Да вървим. - Джеймс хвана ръката ми и тръгнахме по улицата. Очертаваше се готина вечер..

След прекрасния разговор който проведе с новото момиче,реши д побърза за вкъщи и да се подготви за посрещането на Стийв,който беше обещал,че днес ще им погостува малко.Толкова много познаства за толкова кратко вреем напарво му завъртяха главата,но отй беше доолен,че вече има толкова много близки хора с който може да прекарва свободнто си време.Пълна тишина посрещна момчето щом влезе в къщата и като се огледа за сестра си,реши да я изивка:
-Вики,Вики аз съм върнах се!Хайде да се приготвим,че всеки момент може да дойде приятелят ми за който ти разказвах вечра-провикна се той и се втурна към стаята си.
Не се чу никакъв отговор от нея,явно беше излязла до магазина да напазарува или пък имала спешна работа и е побързала да я свърши.Даниел не беше от момчетата,който с чаосве стоят пред огледалото и много бързо си избра дрехите с който ще бъде.После подерди малко гостната и холът,който бяха поръзхвърляни и отиде в трапезарията да изчака сестра си.
Доколкоот познаваше разписанието на такива уговорки,вероятон техният гост щеше да дойде към 7-8 вечерта,но не сикаше да рискуваше и затова се подготви от рано.

На следващият ден тръгнах веднага от къщи за Дан. Не беше далече. След малко стигнах до една къща с надпис "Роуън". Почуках и зачаках да отворят вратата.

Вики още не се беше появила и това започваше леко да го притеснява,защото досега не беше закъсянлавала и би трябвало да му осатви бележка или нещо подобно.Извъднъж се чу силно почукване по вратата и разбра,че Стийв е вече пристигнал.Добре беше,че успя поне да приготви вечерята и да нагостят госат си,а със сестра си щеше да се оправя после и трябваше да му даде убедително обясение за своето отсътвие.
-Здравей,Стийв!Радвам се да те видя-каза момчето щом отвори вратата и го покани да влезе вътре.Искам да ти се извиня предварително,че сестра ми я няма,но вероятно няма да закъснее,така че заповядай в хола.
Къщата беше голяма и тъй като имаше вероятност да се обърка,Даниел го въведе в всяка една стая и го настани на огроминя мек диван.Предложи му нещо за пиене,както и домашно приготвени сладкиши и се настани срещу него.
-Е,разправяй,доколкоот чух снощи имало купон на плажа,селд партито в Джеймс!Ти беше ли там или беше изморен от предишната вечер?

Малко след като почуках на вратата се появи Дан, а само секунди след това се озовахме в хола. Къщата им беше средно голяма и добре обзаведена. Той предварително ми се извини за отсъствието на сестра му.
-Е,разправяй,доколкото чух снощи имало купон на плажа,след партито у Джеймс!Ти беше ли там или беше изморен от предишната вечер?-подкани ме Дан.
- Ами, не беше нищо особено. Постоях за малко. Но иначе малко ми се струпаха купон след купон. А ти защо не дойде?
Попитах го макар, че вече сам се досещах за отговора. Всички бяха изморени от купона у Джеймс и едва ли много хора щяха да дойдът вчера.

Доста проницателен се оказа Стийв и на практика не беше нужно да му казва,защото отсега знаеше какъв отговор ще получи.Обаче беше възхитен от неговата досетливост и затова се засмя и каза:
-Прав си,въобще нямах желание да идвам.Не че не обичам подобни партита,обаче след последното имах нужда да релаксирам и трябваше да си почина малко.
Едва ли беше подходящ моментът да му казва,че се бе запознал с ново моми с което проведе прекрасен разговор и му беше доста добре.Не беше сигурен,че подобин теми биха го развълували,момчетаат по принцип си говорят за коли,външният си вид и тем подобни неща.
Явно Вики щеше да закъснее и и нямаше дори да се появи за вечерята и това го възмути вътрещно,но го при и продължи разговора:
-Надявам се да не съм обидил инкой,че не бях там,но наистина бях скапан.А ти вече хвърлиил око върху някоя или още търсиш подходящата?
Рано или късно щеше да дойде въпорсът и за гаджетата,така че с чалко свян реши да се престраши да го попита.
Дори му стана по-добре,че сестра му го няма,защото разговорът протичаше много добре и въобще не се усещаше колко време е минало.

Стана въпрос за това дали вече съм си паднал по някое момиче.
-Ами, знеш ли! В училището имах доста гаджета и сега вече като съм натрупал опит си мислех, че ще е по-лесно да си избера момиче, но определено съзрях и разбрах, че външният вид не винаги е това, от което се нуждя. Или чисто и просто - притаих дъх и после на въднъж казах - не! Ами ти?
Ставаше дума за моя личен живот и след като той вече узна е моят ред! Кой знае? Той пък може вече да се е спрял на някое момиче. Все пак е по-дълго от мен в града.

Прибрах се, тичайки. Бях излязла да се поразходя и съвсем бях забравила, че някакъв приятел на Дан ще идва ден. Колко бях отнесена! Той ми беше казал за това вчера, след партито, но го бях изкарала от ума си.
- Здрасти! - казах щом влязох, все още задъхана. Дан беше в гостната с момчето, което се предполага, че беше Стийв.
- Съжалявам, че закъснях - побързах да се извиня. - Бях навън и съвсем се отплеснах..
- Това е Стийв - каза Дан, който очевидно не беше във възторг от закъснението ми
- Приятно ми е, аз съм Вики! - леко виновно поздравих

Тъкмо когато щеше да му отговори,чу се някакъв шум и входната врата на къщата се отвори.Вики се прибираше най-сетне и работата,която имала да върши вероятно е свършила.Определено не беше очарован,че толкова закъсня при положение,че беше я предупредил за идването на Стийв.Но реши да не парви проблем от това и се изкашля силно,за да каже че се намират в гостаната.
Сестра му влезе с леко виновно изражение по лицето си,сигурно беше забравила за това,но момчето само де нацупи и нищо не каза.Тя се приближи и като се извини за закъснението си,представи се на Стийв.
Поне го измъкна от въпроса за гаджетата,не че нямаше да му каже,но в присъствието на сестра си не обичаше да говори за такива теми.
Така че реши да изчака по-удобен момент и тогава даму разкаже,все пак това си бяха неща само между момчета.
-Чудесно,най-сетне се появи сестричке- с лека ирония я подхвана Даниел,но не изглеждаше ядосан.Няма да те питам къде си била,за да ни накараш да чакаш,но сигурно е било спешно,щом не си оставила дори и бележка да ме предупредиш.

Малко, след като зададох въпроса си се появи Вики и забелязах леко нацупеното изражение на Дан. Засмях се, но за толкова кратко време, че явно никой не забеляза.
-Е, Вики! Здравей! - реших аз да започна пръв. - Казвам се Стийв! Приятно ми е.
-Аз съм Вики! - щом се появи Вики промених машинално темата, защото нито аз, нито както виждах Дан не искахме да говорим пред нея за тези неща.
-Е! - казах го така, сякаш веднага ще задам следващият въпрос, но се замислих, защото още нямах готов.- Вие сами ли живеете?

- Не, живеем с родителите си в голямата къща. - отговорих на въпроса, който Стийв зададе. Исках да се включа в разговора, и без това бях изпуснала голяма част от него - Но те са доста заети, работят по цял ден, така че през повечето време сме сами. Както сега. Доста често къщата е дори празна. Ами ти?

-Аз живея в имението ни тук с родителите ми, а сестра ми е в Америка. - казах аз.
Имението не беше голямо, колкото това в Италия, но беше много хубаво.
-Забелязах, че имате тенис на корт. - отбелязах аз. - Аз също имам. В източната част на градината.
-Супер! - възкликна Дан. - Ти живееш в имение!?
-Да! Поканени сте да дойдете, когато пожелаете. Икономът ни е винаги Тип-Топ. Родителите ми почти винаги са у нас, а сестра ми е или в Америка, или е на пазар.
-Благодаря за поканата! - каза Вики.

Имение,е това вече беше истинска изненада,въобще не очакваше,че той притежава толкова огромен дом и интересно беше дали когато кани гостите си,те успяват да се ориентират.Даниел обичаше именията,но смяташе че това е по-скоро по възможноситте на тузарски семейства,който са натъпкани с пари и могат да си позволят всичко.
освен това не би живял в имение,защото просто нямаше да му свикне и го предпочиташе по-скоро за туристическа обиколка,място което трябва да се види,но не и дом за живеене.
-Както се очертава май сестра ми ще си намери нова дружка-отбеляза момето и леко се усмихна,щом Стийв спомена за своята сестра.Ще можете да обикаляте моловете,ще ходите на козметичин процедури и още какви ли не глезотий,който момичетата само харесват.
-Ще се радвам,ако това стане.Не виждам нищо лошо в това,от време на време да си позволим някой по-скъп лукс,все пак искаме да направим впечатление на момчетта-Вики вероятно конкретизираше някой,но се зарадва че не спомена нечий име,защото не исакше да се замесва в разни историй.
-В такъв случай,щом теринраш тенис искаш ли някой път да поиграемВсъщност,сега си търся търся треньор по тенис,който да ми помогне да си развия ударите и да стана по-добър.Доколкото разбрах Джеймс можеше да ми сатне такъв,обаче не знам дали има време.Ти случайно да знаеш някой, който да може да ме тренира?
Даниел открай време искаше да започне да тренира,но по една или други причина това се отлагаше и доста време изгуби докато си търсеше тренер.

-Ами аз не съм много добър в тениса. Майка ми е била олимпийска шампионка по тенис и понякога обича да хваща мен или Даниела, така се казва сестра ми, да играем с нея. Но тя все побеждава. - казах аз и се засмях.
-Ами.... - започна Дан, но се възмоти. Усетих, че ще помоли майка ми да му е треньор и за това побързах да кажа.
- Разбира се! Ще се запознаеш с нея и ще се разберете.
-Благодаря! - каза Дан.
-Няма защо. Майка ми иска да предаде опита си на другото поколение. Ще се радва да го предаде на някой достатъчно отдаден!
-Стийв?! - извика Вики. - Ще трябва ли да плащаме нещо?
-Не разбира се! Вие сте ми приятели. - казах им и им намигнах.

Разговорихме се доста. Стийв беше приятно момче, радвах се че брат ми има приятел като него. Със Стийв можеше добре да се общува и да се говори на най-различни теми. Така в разговори прекарахме много часове и стана късно. Мислех да си лягам, денят беше дълъг и тежък и имах нужда от сън.
- Е, момчета, спи ми се, ще лягам. Но вие останате ако искате. - погледнах към Стийв - Беше ми приятно да се запознаем, Стийв. Надявам се друг път да се видим пак. Лека нощ!

Неусетно докато се бяха разприказвали в различни теми,настъпи вечерта и вече вероятно наближаваше полунощ и Даниел се изчерви,защото съвсем беше забравил за вечерята.Радваше се,че сестра му се държа добре и не говори типичните глупости за момичетата,който сле дедин дълъг ден умират от скука и искат само да си починат.
Малко му стане неловко,когато тя извика и попита дали ще трябва да плащат нещо за тенис уроците.Не беше много възпитано да го казва,все едно бяха бедняци,но подмина тази случка и настроението му се пооправ.
-Доста бързо времето толетя,така че ела с мен в трепезарията да вечеряме,макар че времето е доста необичайно за това,но поне ще се нахраниш-предложи му Дан и се изправи,за да му посочи къде ще отидат.
-Няма за какво да се притесянваш.Тази вечер беше чудесна и ще се радвам ако някой друг път ще се видим-отвърна момчето и се накани да се тръгва,вероятно изпитваше неудбоство,но Дан настоя:
-Ще вечеряме,ще си поговорим още малко и ще си легнем,а утре сутринта ще те изпратя-момето винаги исакше да се поряви като добър домакине и затова заведе приятелят си в трапезарията,където останаха да вечерят и селд като приключиха,отидоха да си починат като Стийв се настани в стаята за гости,а Даниел в своята спалня.

След като се наспах станх рано, оправих се и оправих леглото. Отидох до банята да се измия и слезнах долу. Заварих Дан, който приготвяше закуската.
-Остани да хапнеш и после ще тръгнеш!-каза ми Дан.
-Нямам време! Нашите не очквха да остана за през нощта и сигурно се тревожат.
-Добра! Чао!
-Добре дошли сте по всяко време у нас! В Квартала на богатите! - казах аз на вратата, после помахах за довиждане и си тръгнах.

.. Събудих се от ужасното главоболие, което тресеше главата ми. Чувствах се ужасно зле.. Опитах да стана, но нещо сякаш ме удари по челото и легнах обратно. Опитах се да се замисля за събитията, довели до този проблем. Това ми беше доста трудно.. Е помнех най-важното - че нещата с Джеймс се прецакаха на партито му заради Анна и от там отидох в Риот, където пийнах едно.. е или може би две.. или малко повече.. Заговорих се с бармана и после.. ами не помня! Какво беше станало, очевидно бях прекалила с уискито, но как съм се озовала у дома? Кой ме е прибрал?!

След случилото се на вчерашното парти недоразумение между Вики и Джеймс, а доколкото стана ясно и Анна, се чудех как е тя. Тя беше добро момиче и един от хората, с които успях да се сприятеля тук, така че реших да отида да видя как е. Беше почти обяд, когато почуках на вратата на сем.Роуън.
Наложи ми се доста да почакам, даже си пмислих че я няма или не и е до гости точно сега, затова реших да тръгвам..

Все още лежах, когато чух че вратата звънна. Кой ли можеше да е, дано не Джеймс.. Но който и да е, трябваше да му отворя. Оказа се по-трудно, отколкото си мислех. И при втория опит да стана болките в главата ме пронизаха и това ми отне доста време. Когато най-накрая стигнах до вратата и я отворих, Рейчъл вече се канеше да си тръгва.
- Хей, Рейчъл - опитах се да звуча нормално, обратно на начина по който се чувствах - Какво става?

Реших да си тръгвам, но в този момент вратата се отвори и от там се показа Вики, още по пижама. Изглеждаше доста зле, вероятно наистина трудно преживяваше момента.
- Хей Рейчъл! Какво става? - каза ми тя, но звучеше странно.
- Вики, дойдох да те видя, но вероятно не е удобно и..