Училищната библиотека

Изпитите наближавха.Седях в библиотеката макар да знаех,че я посещават предимно зубърите.Бях решила да уча усърдно,макар че не не се получаваше.Минутите ми се струваха часове,часовете-дни.Единствна компания ми беше часовникът,които ми припомняше за изминаващото време.Беше тихо.Само старите панти се обайдаха и прогонваха за миг тишината. Слънцето грееше така примамливо.С последни сили се мъчех да се сдържа да не изляза.А скучната книга ми се струваше безкрайна.Мислех си,че би било хубаво,ако има картинки,по които читателят да се заблява от време на време,но уви!В този момент...

Въпреки огромната ми библиотека вкъщи, реших този път да уча в училищната, за разнообразие. Очаквах там да е пълно, изпитите наближаваха, но щом влязох видях само едно момиче, на което очевидно не му се учеше. Странно.
Отидох до рафта с историческите книги и си избрах една по темата за първата световна война. Седнах на една от масите и запрелиствах дебелата книга. Тази тема ми беше от любимите, затова зачетох с интерес. Беше тихо и освен равномерните удари на часовника се чуваше само нервното прелистване на момичето.
- Трудно учиш преди изпит? Случвало ми се е. - заговорих я - От моя клас си нали? Как се казваше?

В този момент...чух стъпки.Едно русокосо момиче бе влязло в старата библиотека.Помислих си:"Още един заблуден,трогнал се от наближаването на изпитите."То взе някаква книга и се зачете.Очевидно му бе интересно,защото по лицето му се прокрадваше забележима усмивка.Момичето ме заговори:
- Трудно учиш преди изпит? Случвало ми се е. От моя клас си нали? Как се казваше?
Висенето на подобно място бе ме изнервило.Вероятно момичето бе забелязало това.Бе ми приятно че някои бе разсеял скуката.
-Да,винаги е така.Честно казано предпочитам да съм навън.Казвам се Емили.Нова съм тук.Изглеждаш ми позната.Виждали ли сме се преди?

-Няколко пъти сме се засичали.-промълвих аз,леко разсеяна.После отидох до нея и се представих:
-Аз се казвам Анна Монгомъри.Приятно ми е!
Усмихнато я помолих да седна до нея и тя се съгласи.Отново се зачетох,неусетно вече бях прочела материала,който ми бе нужен.Затворих книгата и я оставих на мястото й.Радостно се обърнах към Емили:
-Е,аз съм готова!Желаеш ли помощ?

Не,почти приключих тук.Все пак благодаря!-казах аз и се усмихнах.
Тогава момичето стана и се запъти към вратата.След като излезе забих погледа си отново в книгата.Но бях твърде разсеяна и гледах между редовете, без да разбирам и дума.Поседях няколко минути неподвижно и излязох.В този град взе да ми харесва.

***************

АГррррррр, началото на седмицата, а глупавите ми преподаватели от Университета ме пратиха да съм водил лекция на учениците... Пфууу... не стига, че ме затрупват с курсови работи, ми сега и това. И неее, това не им стигна. "Ще стоиш една седмица в библиотеката" ми казват. Да видиш какво учат, че да можеш да им предадеш лекцията на рабираем език. Да ти имам и разбираемия език. Те напоследък разбират само от мода, пиене, секс и наркотици. По-добре да ме бяха пратили в изтрезвителното или в публичен дом, по-полезна информация щях да събера. Сега съм затворен тук, поне имам батерия на лаптопа. Ама то като имам батерия, какъв смисъл. Не съм си взел слушалките, а в библиотеката нали се пази тишина. Нищо, че от няколко часа дори една заблудена душа не се е появила. Решавам да спра да си говоря тихичко сам и да се заема най-сетне с учебника по икономика, който държа в ръцете си от половин час. Облегнах се на стола, качих си краката кръстосани на ръба на масата и започнах да чета...