Физкултурен салон

Това беше салонът, в който тренираше училищният отбор по баскетбол /Sharks/, ръководен от треньор Купър, баща на един от играчите - Джеймс Купър. Тук се провеждаха часовете по физическо.

В един от дългите дни, които прекарвахме в училище, отборът на мажоретките отново тренираше в големия физкултурен салон. Аз, както и Рокси и някои други момичета бяхме част от него и от време на време се събирахме за тренировки след училище.
Разгрявах мълчаливо отстрани, когато чух познат приятелски тон:
- Хей, Вики! Как си?
- Рокси? Добре съм, ти?

-И аз съм добре.Защо си толкова мълчалива?Как са нещата с Джеймс?-побързах да я поразпитам.Отдавна не бяхме си говорили.Усещах,че нещо я тревожи и исках да разбера какво и да й помогна.
-Хей,всичко наред ли е ?-попитах тихо и загрижено.
През това време другите мажоретки продължаваха да тренират.

Загрижеността на Рокси ме трогна и още веднъж ми напомни колко близка приятелка ми е.
Истината беше, че и аз не бях сигурна за настроението си. Определено нещо ме тревожеше, но имаше ли какво, след като с Джеймс се бяхме оправили?
- Не съм сигурна - отвърнах колебливо аз. - Сложно е, но ми се струва, че просто имам нужда да се разсея малко.. - усмихнах и се и тя ми се усмихна
- Хей, искаш ли след тренировка да излезем някъде? - попитах я, смятайки че имаме нужда да прекараме известно време заедно

-Да,разбира се!-отвърнах аз радостно.
Зарадвах се,че ще излезем заедно с Вики.Отдавна не сме били само двете.Докато разгрявахме аз казах:
-Все още не сме избрали капитан на мажоретките.Скоро ще има състезание.Ти би ли участвала ?

- Не съм мислила по този въпрос - отговорих искрено, замисляйки се над това. - Би било интересно, но не съм сигурна дали съм подходящия човек. Ами ти?
Говорехме си, докато правехме това, което всички останали правеха - тренирахме.

-Защо да не си подходяща?!-учудено я попитах като не чаках отговор,а продължих-Сигурна съм,че ако те изберат ще се справяш чудесно!Няма защо да се колебаеш.Сама знаеш,че си много добра.А аз мисля само да се пробвам,въпреки че нямам голямо желание.

- И от теб би излязъл чудесен капитан! Имаш много качества и най-вече - упоритост, което според мен е най-важно! - усмихнах се широко и тя отвърна на усмивката ми. - Остава още малко време, може би вече трябва да се ориентираме в избора си..

Не виждах никъде Соня-това ме уплаши,защото в салона имаше само непознати лица.Щом се преоблякох и бях готова за тренировка,събрах кораж и с широка усмивка се запътих към другите.
Две наистина симпатични момичета си говореха и тренираха .Реших да се запозная с тях.
-Здравейте!Аз съм Лейтън,но може да ми казвате Лейт.Приятно ми е !

Докато си говорехме към нас се приближи момиче. Вероятно беше нова, защото поиска да се запознаем. Беше усмихната и дружелюбна. Обичах усмихнати хора!
- Казвам се Вики! И на мен ми е приятно, Лейт! - обърнах се към нея така, както каза че обича да я наричат

Здравей,Лейт!Аз съм Рокси приятно ми е!-усмихнато отвърнах и после попитах-Ти си нова тук,нали?Не съм те виждала друг път на репетиции.
Лейтън беше много усмихната и лъчезарна.Направи ми наистина добро впечатление.
Побързах да я запозная с другите...

Момичетата бяха така добри да ме запознаят с останалите мажоретки.Всички бяха мили към мен и това много ме обнадежди..Поговорихме си доста с Вики и Рокси и те много ми харесаха.Надявам се в бъдеще да се сприятелим.
Казаха ми и за избирането на капитан на мажоретките.Аз също участвам и това много ме развълнува,защото винаги съм мечтала да бъда капитан.Това ще бъде толкова забавно,но разбира се има голяма конкуренция,а шансовете малки.Но това не ме отчайваше!
Соня все още не идваше и за съжаление трябваше да започна тренировката си без нея.Интересното беше,че независимо от повечето непознати,аз се чувствах спокойна и отпусната-може би заради това ,че Вики и Рокси така добре ме предразположиха...
В края на тренировката попитах усмихнато и весело Вики и Рокси:
-Е,момичета!Сега имате ли някакви ангажименти след като свършихме?Ще ми е много приятно ако излезем трите.Много бих искала да ви опозная по-добре!

- Да, разбира се, би било чудесно! - зарадвах се на общителното момиче - Всъщност ние с Рокси се бяхме уговорили да излезем, така че ако искаш ела с нас, нали Рокс? - тя кимна в отговор.
Докато си говорехме, тренировката свърши и трябваше да тръгваме. Щом бяхме готови, попитах:
- Е, къде можем да идем сега? Лейт, ти сигурно не познаваш града.. - погледнах Рокси, очаквайки предложение

Бях закъсняла за репетиция...Забързана тичах към салона,където щях да се срещна с Лейтън.
Когато влязох вътре,момичетата тъкмо свършваха тренировката.Ядосах се на себе си,че закъснях.
Лейтън не ме забеляза първоначално.Тя се беше заговорила с две момичета,които не ги познавах официално,а само по име и физиономия.Приближих се до трите и дочух,че се уговарят да излизат някъде.Учудих се как толкова бързо Ел се
запознала с всички.
-Лейтън!-подвикнах аз радостно и я прегърнах-Толкова се радвам да те видя!

Докато аз,Вики и Рокси се разбирахме къде да отидем..дочух приятен и познат глас..това беше Соня.Мигом се обърнах и тя ме прегърна.
-И аз също се радвам да те видя!Защо закъсня?Виж,запознах се с тези приятни момичета,с които тъкмо се канихме да отидем някъде...искаш ли да дойдеш с нас?!

-Да,виждам!Радвам се,че бързо си се сприятелила!С удоволствие бих се присъединила.Закъснях,защото съвсем бях забравила за репетицията и когато тръгнах вече беше минало повече от час.
Четирите излезнахме от училището и се запътихме към някое заведение...

Запътих се към физкултурния салон за тренировката след часовете. Различното за деня беше, че за първи път щях да присъствам като капитан на мажоретките. Вълнувах се и с голям ентусиазъм вървях към салона, въпреки умората след дългия учебен ден.
Но веднага влизайки в салона обаче, останах като закована - той беше празен! Учудване и хиляди мисли преминаха през главата ми - какво правеха момичетата, защо ги нямаше? Не ме ли искаха за капитан, но нали тъкмо те ме бяха избрали?! И защо нито една от тях не ми каза, че ще пропусне?
Ентусиазмът ми се превърна в яд и бях сигурна, че ако имаше с кой да говоря в този момент, щях да избухна!
Първата ми капитанска тренировка - провал! С най-лоши мисли тръгнах направо към вкъщи, не спирайки да мисля за неочакваната ситуация..

Днес предстоеше важна тренировка.Всичките ми съотборници се бяха събрали и чакахме тренера ни (баща ми).Докато загрявах,влезе Вики заедно с нейна приятелка.Веднага се спуснах към нея,прегърнахме се и я целунах страстно.След което й се усмихнах щастливо и казах:
-Здравей,красавице!Доста ми се губиш напоследък.Къде се спотайваш?

- Ами.. тук съм си.. - почудих се какво да кажа.. Разбира се с Ник бяхме просто приятели (въпреки неловката ни "първа среща" в бара, която само отчасти си спомням). Джеймс беше моето гадже, но от известно време нещата изглеждаха малко пообъркани. От случката между Джеймс и Анна нещата не вървяха гладко, въпреки че вече отдавна се бяхме сдобрили. Просто не беше същото.. Както и да е, просто реших да представя Лейтън, защото вероятно с Джеймс не се познаваха още - Това е Лейтън Лайвли. Лейтън - Джеймс, моето.. гадже.

Стана ми малко неловко когато Вики и Джеймс се целунаха пред мен...дори първоначално се шокирах тъй като помислих онова момче за нейно гадже.Странно!Но все пак не беше моя работа.
- Това е Лейтън Лайвли. Лейтън - Джеймс, моето.. гадже.-Вики представи приятеля си.
-Аз съм Лейтън,приятно ми е!-Усмихнато подадох ръка и се ръкостискахме.
-На мен също!-отвърна Джеймс,който изглеждаше наистина мило момче.
След минута отидохме да се преоблечем за тренировката и започнахме да загряваме.Чу се гласа на Вики:
-Хайде,момичета да започваме!

След като ни свърши тренировката както и на момичетата,отидох при Вики.
-Хей,готова ли си?Заедно ли ще си ходим,ако искаш може да те закарам?-предложих усмихнато.

- Ъъм.. няма да се прибирам - казах неискрено - Ще обиколя малко по магазините.
Не знам защо го направих, някак си го отбягвах но без да си давам сметка защо.
- Окей, значи ще се видим утре
- Да, чао, до утре! - помахах на останалите и тръгнах към изхода

Утре щеше да е баскетболния мач и затова ние мажоретките имахме генерална репетиция от 10 часа.Бях закъсняла и затова на бегом се запътих към салона.Вики сигурно вече щеше да там и се боях моето закъснение да не попречи на тренировката.Но за моя изненада щом влязох видях,че салона е празен.Нито една от мажоретките не беше дошла.Учудих се!Само две момчета от отбора тренираха,приближих се до тях и ги попитах:
-Извинете!Знаете ли къде са мажоретките?

Ние баскетболистите имахме тренировки от 10 часа.Аз бях подранил и затова заварих мажортния отбор тъкмо на тръгване.Тренерът ни се бавеше затова започнах да загрявам сам.След малко пристигна един мой съотборник и продължихме заедно.Докато той се опитваше да ми отнеме топката,вратата се отвори и веднага помислихме,че това е треньора.Но беше едно момиче,което попита къда са мажоретките.
-Тръгнаха си!-отговорих на непознатото момиче.Тя ме погледна странно и с неразбиращ поглед-Имаха репетиция към 8 и свършиха преди половин час-поясних набързо.

-Какво?!-инстинктивно отвърнах с недоумение.За миг си помислих,че момчето може да се шегува,но той продължи:
-Тъкмо си тръгваха когато аз идвах.Ние имаме тренировка сега.Ти от мажоретния отбор ли си?
-Даа!-заявих с мрачна усмивка и погледнах мобилния си.Вики ми беше звъня шест пъти."Ужас" помислих си и се ядосах на себе си.Разбрала съм грешен час и пропуснах репетицията.Вики сигурно щеше да ме сметне за несериозна и 100 % ми е ядосана.
-Благодаря ви и съжалявам,че ви прекъснах тренировката.Чао!-помахах на момчетата и се запътих към вратата.