Коридорите на училището

Вървях замислено по коридора в училище и държах учебника си. Имахме математика, но аз не бързах към кабинета. Вървях бавно и плахо. Вече се чувствах виновна за постъпката си след партито. Може би бях прекалила с реакцията си. Да, Джеймс бе целунал Анна, но какво толкова?! Бях преувеличила и това беше довело до грешки, за които съжалявах. Докато разсъждавах, покрай мен се чу познат глас:
- Вики, изчакай ме! - Джеймс бързаше към мен, проправяйки си път между учениците. Спрях се и спокойно го изчаках. Нямах нужда от повече драма.

-Здравей!Как си?-опитах се да я заговоря.Не исках да обсъждаме проблемите ни,но се налагаше.Усмихнах се и й казах:
-Извинявай!Наистина съжалявам!
Много се надявах тя да не ми се сърди и да ме разбере.За да е по-сигурна и да я уверя добавих несмислено-След партито не съм чувал Анна изобщо.
След минутка мълчание я попитах-Още ли ми се сърдиш?

Загледах се в очите му, опитвайки се да открия дали е искрен. Той винаги е бил, но след случката не успявах да му имам доверие. Но все пак, заглеждайки се в очите му, дълбоки и искрени, успях да се убедя че наистина съжалява. Дори и случката вече ми се струваше незначителна. Може би бях преиграла.
- Мислиш ли, че можем да продължим отново? - попитах го, за да знам и неговото мнение

-Да,разбира се!-усмихнах се и продължих-Затова сега се опитвам да оправя нещата.Аз искам да сме отново заедно,а ти?
Преди да чуя отговора й веднага я целунах.

Не се зарадвах много на целувката, отново мисълта за същата целувка, но към Анна премина през главата ми. Опитах се все пак да потисна тази мисъл, отговаряйки:
- Да.. може би ще го преживеем. Всеки заслужава втори шанс, нали? - усмихнах му се одобрително, а той ме прегърна. Сгуших се в топлото му тяло, спомняйки си с усмивка как винаги съм обичала да го правя. Заедно се запътихме към кабинета по история.

Денят след изборите за капитан на мажоретния отбор, пристигайки към училище си мислех кой ли ще е спечелил. Аз бях една от номинираните и се надявах да ми гласуват доверие.
Вървях замислено по коридора към първия си час, когато по говорителят съобщиха, че е избран новият капитан. Притаих дъх и секунда след това чух името си и възгласи на съучениците около мен. Зарадвах се много, вече бях мажоретка с по-голяма отговорност! Денят ми започна добре, с усмивка продължих към кабинета.

Тъкмо щях да влизам в час когато по говорителят съобщиха,че Вики е избрана за капитан.Толкова се зарадвах за нея сякаш казаха моето име та дори и повече.Всички около нея се струпаха и започнаха да я поздравяват,но аз не можах да се доближа до нея.Не можах да я поздрава,но това нямаше значение,защото ми хрумна една страхотна идея...само се нуждаех от малка помощ.

***

Вървях по коридора,запътена към шкафчето си.Денят ми беше много натоварен,а бях сънена и прекалено разсеяна.Застанах пред шкафа си,отворих го и посегнах към учебниците,които ми трябваха.Но ги награбих наведнъж и не прецених тежестта им и ги изпуснах.В един от учебниците беше есето ми по литература и листата от него се разпръснаха.Учениците около мен ме погледнаха старано,аз се смутих и ядосах.Тихо и изнервено казах:
-Мамка му!

Бях наблизо, когато едно момиче изпусна учебниците си, изваждайки ги от шкафчето. Въпреки че подобни неща се случваха често, те винаги ставаха повод за забавление сред учениците, които погледнаха странно момичето - то се смути. Чу се едно "Мамка му" - очевидно не и стана много приятно от факта, че останалите я зяпат. Реших да се приближа.
- Твърде груби думи за едно момиче - казах и докато и помагах да събере нещата си, а тя леко се усмихна. Помогнах и да се изправи и я попитах - Как се казваш, момиче с груб език?

-Да..прав си.Доста грубо.Днес денят ми е доста напрегнат и всичко ми идва в повече.-оправдах се набързо,усмихвайки се продължих-Аз съм Мелани.А ти?
-Аз съм Ерик.Приятно ми е!-отвърна чаровното и любезно момче.
-На мен също!-отвърнах ръкувайки се с него.-Наистина ти благодаря,че ми помогна!Не знам как да ти се реванширам.

-Наистина ти благодаря,че ми помогна!Не знам как да ти се реванширам.
-Като изиграеш с мен един билярд, например.. - учебните часове свършваха и ми хрумна да отидем във фън-клуба, там беше яко. - Е, какво ще кажеш?

-Чудесна идея!!-съгласих се веднага,дори не ми хрумна да откажа на такова сладко момче.
Бързо разтворих шкафчето,напъхах в чантата си учебниците,които Ерик ми подаде и излезнахме от училището.