Пред училището

Това беше сградата, в която учеха всички ученици в града.

Тази сутрин имах свободно време и затова забрах Вики от дома й,за да я закарам до училище.Освен,че й направих услуга-това беше отличен повод да прекарам повече време с нея..
Докато карах реших да споделя с нея..:
-Имам страхотна новина!Ще открия собствена галерия,в която ще излагам и продавам мои собствени картини..ще дойдеш ли на откриването?Планирам го за другата седмица...а като заговорехме за рисуване..Кога ще ми покажеш твоите рисунки?Наистина съм много любопитен да ги видя.

Тъкмо стигнахме пред училището, когато Ник ми съобщи чудесната новина.
- Сериозно ли?! Това е страхотно, Ник! Честито! - развълнувах се и го прегърнах. Това щеше да бъде голям напредък в кариерата му като художник - Разбира се, че ще дойда, и то с най-голямо удоволствие! Даже ако има с какво, бих искала да ти помогна!
- Кога ще ми покажеш твоите рисунки?Наистина съм много любопитен да ги видя.
- Ам.. моите рисунки не са нищо.. просто хоби - отвърнах по-тихо и шеговито добавих - Не мога да се сравнявам с теб, художнико!

Отново закъснявах за тренировка...В този момент докато мислих колко много закъснявам и как всички мажоретки с изключение на мен са се събрали в салона-видях Вики.Реших да я изчакам,за да влезнем заедно.Тя беше отвън и говореше с някакво момче,което не приличаше на ученик,а на по-голям.После се прегърнаха и пак се заговориха.Мина ми мисълта,че явно са двойка.След секунда-две се престраших да я извикам:
-Хей Вики!!-подвикна й и когато тя се обърна си помахахме.

Беше време да влизам в училище, тренировката преди часовете скоро щеше да започне. Благодарих на Ник за превоза и му пожелах успех с галерията.
-Хей Вики! - някой ме извика, обърнах се, беше Лейтън
-Аз ще тръгвам - казах на Ник и се приближих към Лейтън, за да я поздравя - Здрасти Лейтън, как си?

Вики се сбогува с приятеля си и той се качи в колата си.Тя весело ме поздрави:
- Здрасти Лейтън, как си?
-Добре,а ти?-усмихнато отвърнах
-Аз също!-заяви тя
Двете се изкачихме по стълбите,влязохме в училището и се запътихме към физкултурния салон.Когато влязохме вече всички мажоретки и баскетболисти се бяха събрали.Баскетболния отбор чакаше тренера си,а момичетата-Вики.

***

За жалост Вики имаше други планове и ми отказа предложението да я закарам.Запътих се към колата си,отворих багажника и хвърлих небрежно сака си за тренировки и тряснах капака.Докато отварях вратата чух познат глас...

Слизайки по училищните външни стълби,видях Джеймс да се качва в колата си,но Вики не беше с него.Реших да го попитам къде е тя..
-Хей,Джеймс!-подвикнах и той се обърна.
-Хей!-усмихна се той.
-Къде е Вики?!-попитах,приближавайки се до него и снижавайки тона си.
-Ами..тръгна си.Каза,че ще обиколи по магазините.
-Жалко сега трябва да си ходя сама!-отвърнах леко унило и с тайната надеждата,че той ще ми предложи да ме закара.

-Ако искаш може да те закарам?!-непринудено й предложих.
-Наистина ли?!Оуу,това е много мило!Но не искам да те ангажирам.
-Не!Не ме ангажираш!-отвърнах категорично.
-Добре!Благодаря ти!-съгласи се тя.
Двамата се качихме в колата и потеглихме.

Докато той караше ме попита:
-Ти къде живееш?
-Ам..в кварталът на богатите..но не ми се прибира!-отвърнах усмихнато и намеквайки,че искам да се помотаем някъде на вън.
-ОК!Къде искаш да отидем?-изненадващо попита той.
-"Joyce" клуб?!?-предложих аз.
-Добре...-каза Джеймс и зави към ул. "Роувъри хол".