Плажна ивица

Често се разхождах тук,когато пристигнах в града.Обичах да наблюдавам залеза или да притватям очи и да се вслушвам в шепота на вятъра.Харесвах полъха на летния бриз в косите си и усещането,когато стъпвах по още горещия пясък.Беше събота.Вървях вторачена в хоризонта и умелите цветове на океана докато слънцето бавно изчезваше.Цялата тази картина ме навеждаше на странни мисли.Натъжавах се,защото градът и неговите жители бяха напълно непознати за мен.

Намирах спокойствие на плажа, край морето, въпреки че не идвах често. Винаги се чувствах като у дома си, което беше някак странно. Залязващото слънце и плисъка на вечерните вълни ми помагаше напълно да се освободя от отрицателната енергия в себе си. Тишината ме зареждаше с нова енергия.
Докато вървях боса по още топлия морски пясък, съзрях в далечината една фигура. Щом се приближих, разбрах че е женска, на момиче което не ми изглеждаше познато. Вероятно беше нова. Настигнах я.
- Здравей! Красиво е по залез, нали? - поздравих я дружелюбно и побързах да се представя - Аз съм Вики, приятно ми е !

По залез бях отново на плажа.Всичко беше както обикновено-същата тишина,същото спокоиствие.Блееща на някъде,както винаги,бях изгубила представа за времето,докато не чух глас:
- Здравей! Красиво е по залез, нали? Аз съм Вики, приятно ми е !
-Да-отвърнах аз,без да се обръщам.
След моментно мълчание продължих:
-Аз съм Емили!-Усмихнах се едва забележимо-Обичам да идвам тук.Това място има някакво тайнствено очарование.Наблизо ли живееш?

- Всъщност не. Но обичам да идвам тук понякога. Помага ми да се чувствам добре - момичето отново леко се усмихна, но не ме погледна.
- А ти, наблизо ли е домът ти? - отново попитах учтиво

-Да-отвърнах аз-Всъщност това е едно от малкото места,които познавам тук.
Черни облаци плаваха по небето,вятърът огъваше безпомощните клони на дърветата.По всичко личеше,че се задава буря.
-Трябва да вървя-извиках уплашено.
Момичето остана зад гърба ми.Дори не успях да взема номера й.Макар че знаех само нейното име,се надявах да я срещна отново.

- Ей - бутнах го шетовито, той се засмя. Имаше красива усмивка, която ме караше също да се усмихвам. Бях щастлива с него. Освен красив, Джеймс беше и истински нежен.
Докато си мислех, той отново ме пръсна. Не му останах длъжна. Затичах се след него по плажната ивица, но той беше наистина бърз! Метнах се на врата му, сякаш очаквах това малко да смути тичането му, но не. Той ме понесе и докато се осетя, ме метна във топлата морска вода. Задържах се за врата му и той падна с мен. Започнахме да се плискаме и скоро и двамата бяхме вир вода..

Прекарахме си много приятно.Тази вечер щях да я помня дълго.Усмихнах се на Вики и й казах:
-Е,беше много забавно!Но трябва вече да се прибирам,за да изсъхна . :D -после добави като я погалих по бузата-а и ти също.При това тя се разся с така познатия й чаровен смях.
Като се разделяхме аз я подсетих:
-И да се приготвиш добре за тренировките!
След тово и двамате се прибрахме по къщите си.

Бяхме вече близо до брега.Имаше доста хора.Аз се огледах и попитах:
-Сега какво ще правим?Искате ли да отидем в "Beach night" или да се разхождаме?
Докато се разбирахме какво ще правим,аз бях прегърнала Бил,защото ми беше хладно.Харесваше ми да съм близо до него.

Беше се стъмнило когато стигнахме плажа.Бяхме близо до водата и леко подухваше вятър.Явно на Рокси й стана студено,защото се доближи до мен и нежно се сгуши.Беше много сладка.
-Сега какво ще правим?Искате ли да отидем в "Beach night" или да се разхождаме?-попита ни тя.
-Хайде да отидем и да пием по нещо.-добавих аз.
Вики и Джеймс кимнаха и тръгнахме към бара.

Здравйте хора ! Добре дошли на партито по случай рдто ми

Скоро с Рейчъл стигахме до плажа. Май бяхме първите, така че на нас се падаше честта първи да и честитим.
-Чистит рожден ден!-казах и аз и и пододхо кутията. Бях и купила една рокля и се надявах да и стане а и тя да я хареса.
-Мерси! Страхотна е! - каза тя и ме прегърна.
Радвах се, че и хареса. Използвах повода за любимото си занимание-пазаруването, а и наред с нея оправих гардероба си.

Знаех за партито, за което всички говореха, но не познавах лично рожденничката. Беше сестра на Маделин и двете бяха пристигнали скоро - само това знаех. Всъщност нямах и уговорка с кой да отида - Джеймс не ми вдигаше днес като му звънях, какво ли му има? Надявах се да разбера тази вечер.
Пристигнах на плажа и бях един от първите гости. Не бях от хората, които идват първи на парти, но за една седмица това ми се случи два пъти - каква ирония!
Намерих рожденничката и отидох да я поздравя
- Здравей! Честит рожден ден! - подадох и подаръка, който носех и се сетих, че сигурно не ме познава - О, аз съм Вики. Каролина, нали?

-О здравейте на всички , приятно ми е Вики . Ще отида да си пробвам подаръците и ще се върна за да ви покажа :)

Тази вечер беше топла и леко подухваше приятен вятър.Беше точно десет когато дойдох.Веднага познах Вики и отидох при нея.Тя говореше с рожденичката.
-Здравейте!-поздравих ги аз.После се обърнах към Каролина като и подавах подаръка,който и бях купила:
-Честит рожден ден!

Срещнах Каролина докато отиваше да се преоблече-дадох й подаръкът си-чисто нов черен астън мартин.
Видях Вики и я поздравих, а тя похвали Макс че е много хубав.
Благодарих и се оттеглих да потичам-Макс не се спираше на едно място. -Дано всички се забавлявах на партито!-казах дяволито, сещайки се за Даниел.

Отидох до паркинга на плажната ивица , карайки новата си кола . Бях в роклята подарък от Амбър . И подаръците на Вики и Рокси мнооого ми харесаха , но роклята беше специално за случая .
- Много благодаря на всички за подаръците и за това че дойдохте . Сега си вземете по една бира за предястие

Тъкмо пристигнах и непознато момиче паркираше колата си, очевидно нова, наблизо. Беше облечена в официална рокля и изглеждаше изключително красива и чаровна, усмихна се когато ме видя. Вероятно беше рожденничката.
Занесах и подаръка, който бях взел за случая:
- Здравей, аз съм Ерик. Честит рожден ден! - Здрависахме си ръцете. - Каролина, нали? От къде идваш?

-Приятно ми е Ерик , от Испания съм . Много се радвам че хора които не познавам идват на рожденния ми ден . Изключително много се радвам че и ти дойде

- Аз също се радвам, че съм на партито на такава красива рожденничка - усмихнах се
- Ерик - чух познат глас, огледах се и видях Рейчъл, която наближи към нас - Ти си тук. - усмихна се тя и аз я целунах
- Това е Ерик, гаджето ми
- Да, запознахме се току що.

О , здравей , приятно ми е ...

Той току що пристигна, а вече се бяха запознали.
- Колежка ми е - добавих - в салона на Амбър
- Да, ние работим заедно, от днес - засмя се Кари, която всъщност беше в доста добро настроение
- Е, ще ти го отвлека за малко, рожденничке - пошегувах се, тя кимна и ние с Ерик се отдалечихме на по-тихо място.

Усещах , че ще има конфликт ...

Видях, че Каролина е сама и не изглеждаше много усмихната. Зачудих се дали има нещо общо с отдалечаващите се от нея Рейчъл и Ерик? Както и да е, не беше моя работа. Реших да я заговоря
- Е, Кари, може да ти викам така, нали? В гимназията ли ще учите със сестра ти или в колеж? - нямах представа, трудно в градчето можеше да се разпознае един тийнейджър ученик или студент ли е само по вншния вид.

-Да, може да ми викаш Кари. Аз и сестра ми ще учим в колеж. А ти? Aми знаеш ли какво им има на Рейчъл и Ерик