Рок бар "Riot"

Собственик-Бил Стивънс

Когато Рейчъл беше готова и излязохме навън, решихме да отидем на дискотека. Вечерта беше приятна и ние искахме да се позабавляваме. Бях с колата си, така че не ни се наложи да вървим и скоро бяхме в дискотеката, където също като в бар Beach night, беше пълно.
- Доста хора има тук - отбеляза Рейчъл веднага щом преминахме входа
- Всички тийнейджъри обичат да купонясват.

Срещнахме доста познати в дискотеката. Това, което каза Ерик, беше много правилно. Всички обичаха партитата и купоните. Дискотеката беше пълна не за първи път. Но тази вечер ме интересуваше само той, Ерик. Беше красив и небрежен, това ми харесваше. Гледаше ме и ми се усмихваше приятно, а аз всяка секунда се радвах, че дойде да ме покани. Танцувахме дълго, след което той предложи да излезем на въздух. Навън беще тъмно, но топло и уютно и не така шумно, както вътре.
- Имаш ли хоби, Ерик? Какво обичаш да правиш? - попитах го аз щом останахме сами.

- Да идвам тук! - пошегувах се когато тя ме попита за това, което обичам да правя - Сериозно, обичам спорта. Участвам в отбора по баскетбол на колежа. Отделно играя тенис и бейзбол когато имам време. - погледнах Рейчъл докато и разказвах, тя също ме гледаше. - Освен да спортувам, обичам да слушам музика.
- Каква музика слушаш?
- RnB, хип-хоп, поп.. общо взето всичко, което ми допадне - Отново забелязах, че ме гледа и затова я попитах
- А ти какво обичаш да правиш?

- Слушам доста музика, предимно поп или нещо, на което се танцува. Обичам да съставям хореографийки на различните парчета, които слушам. Обичам да танцувам и.. съм мажоретка, но ти вероятно знаеш това - изредих всичко това на един дъх. Последва кратка пауза и после добавих - Спортувам понякога, плувам например, в басейна на къщата ни или в морето.
- Чудесно! Можем да поплуваме някой път! - зарадва се Ерик. И без това не спирах да го гледам, но сега, като се усмихна широко, нещо в мен се обърна. Добре че беше той да смени темата
- Хладно ли ти е? Да влизаме ли навътре? - запита ме той и аз усетих че сега е момента. Съзнанието ми спря да работи напълно, така че не можех да се контролирам. Доближих се до него и го целунах нежно. Беше красива целувка, но свърши скоро. Погледнах го объркана. Очаквах реакцията му, но той просто ме гледаше.
- Аз.. трябва да вървя - казах му щом се върнах на себе си..

.. Тя тръгна към изхода и усетих как забърза крачка. Докато се опомних, вече почти беше излязла. Хукнах след нея, не исках да си тръгва. Не бях сигурен че искам това да свърши!
- Изчакай! - Извиках аз. Тя сякаш очакваше точно това да чуе. Спря бавно и се обърна. Аз все още тичах. Мислех, че не е успяла да стигне далеч, но ми се стори че тичам цяла вечност към нея. Не виждах лицето и, тъмнината покриваше очите и. Спрях при нея и я целунах бързо

След необмислената ми постъпка тръгнах към изхода. Отначало вървях бавно, сякаш очаквах да ме спре, но от Ерик нямаше никаква реакция, затова реших, че съм оплескла нещата и забързах крачка. Не ме интересуваше нищо, исках да потъна в земята от срам и да изчезна завинаги. Очевидно нещата не се бяха развили в очакваната посока, но изведнъж спрях като ударена, когато чух "Изчакай!". Гласът беше красив и нежен, но напрегнат. Точно това ми трябваше в момента, но въпреки всичко се учудих. Едва успях да се обърна, когато той ме целуна. Беше невероятно. Сякаш от това имах нужда, но не очаквах да го получа. Чувствах се странно, но хубаво.
- Ела с мен! - каза ми той - Нека бъдем заедно! - колко красиво прозвуча. Стомахът ми се обърна, за пореден път тази вечер. Каква глупачка бях, когато мислех, че съм сгрешила в постъпките си!
Без капка колебание хванах ръката му, която стоеше протегната към мен. Не знаех къде можем да отидем, но се чувствах сигурна и уверена с него. Господи, влюбвах се!

С Даниел повървяхме малко и докато се усетим стигнахме.Дискотеката беше пълна, типично за събота вечер.С Даниел седнахме на бара и си поръчахме нещо за пиене.
-Очаквах да ми затвориш вратата, като видиш че някой непознат чука.-подсмихна се той.
-Познавам сестра ти все пак.Тя е готина.Не мисля, че ще се различаваш много от нея, а и без друго нямам много приятели.
-И ти като мен.-каза Дан.-вчера наминах при Ерик.Сигурно го познаваш?
-Богаташа?Да, сещам се!Не го познавам лично, но все като го видя и ми се струва някакъв такъв...ами...с други думи много затворен.
-Да, може би. Но ние двамата станахме приятели.Може би просто трябва да го опознаеш.
-Вероятно.
Изведнъж музиката така изгърмя, че не чувах дори собствените си мисли.Какви бяха те? Изглежда с Дан ще си допаднем.

Мястоот беше много шумно и наоколо се чуваше досат силна музика,но момчето нямаше нищо против и можеше сега да се отпусне и да се позабавлява далеч от погледа на сестра си.Не че тя му забраняваше или нещо такова,но винаги му хвърляше по една лекция как не бива да прекалява с алкохола ли пък да влиза в разправий с по-големи,който могат да го набият.Важното беше,че разговоърт с Амбър вървеше доста гладко и отпуснато,даже самият той не очакваше такова нещо,но се оказа че тя е доста осовободена и не е от мълачаливите хора.
-Изглежда обичаш да идваш на такива места-изивка Даниел,за да го чуе по-добре.Често ли идваш тук?
-Да,харесвам мясятото макар,че е малко шумно.Но като цяло гледам винаги да разнообразявам програмата си,за да мога да посетя повече места-усмихна му тя и след малко при тях дойде сервитьорката,която им однесе студените питиета.
Беше си поръчал студен ягодов коктейл и щом го опита,направо му спря дъха.На вкус беше толкова сладък и ободярващ,че не можеше да му устой и започна да го пие на екс.Така се увлече,че не видя,че се укапа с нечността по блузата.
-Ей,по-внимателно,гледай да не се задавиш-Амбър бързо реагира и извади няколко салфетки,но не обикновенни,а такива който попимат влагата и махат петната от дрехите.Сега е по-добре,следващият път пий по-бавно и не бързай,защото може и да стане нещо лошо-имаше доста вярни неща в това,че момичетата са по-разучни,така че реши да я послуша и да не бърза като подгонен от дявола.
-Благодаря за това,ще съм по-внимателен.А сега да те питам успя ли да се запишеш за гимназията,защото аз все още не съм и ако искаш когато наближи времето за записавне,можеш да дойдеш с мен и да ми покажеш мястото,за да му свикна по-бързо?

-Нямам нищо против! И аз не съм се записала.-казах аз.
После чух Дан да вика, за да мога да го чуя въпреки силната музика.
-Хайде да танцуваме! Музиката е във вихъра си. - каза той и хвана ръката ми.Дръпна ме от мястото ми и се отправихме към дансинга. Всички бяха там, танцуваха лудешки и се забвляваха. Явно с Дан щяхме да си допаднем.

Музиката беше страхотна,ставаше рсе по0силан и мощна и момчето реши да покани своята дама на танци.Повечето от посетилите вече се бяха развихрили на дансинга и се смееха от щастие и задоволство.Отдавна на го беше правил,така че взе ръката на Амбър и отидоха при останалите,като внимаваха да не се блъснат в някой.
С всяка изминала секунда атмосферата наоколо се покачваше и градусът на купона при всички се засили и скоро се чуваха весели,истерични викове и някой дори пирпяваха песента.
-Само да ти кажа,че отдавна не съм танцувал,така че не очаквай мноог от мен-призна си Даниел,който обаче намери много бързо верния ритъм и заедно с партньорката си бяха на една вълна.
-Няма такова нещо,виждам ,че се справяш много добре,така че недей да се колебаеш-каза му тя и след малко двамата се завъртяха,той я по е в прегръдките си,след което последва бързо движение със ханша и последва по умерено темпо на музикат.

Всичко утихна.Песента стана бавна и спокойна.Всички танцуващи станаха по двойки, а аз и Даниел се озъртахме наоколо. После той ми подаде ръка и затанцувахме.Може да съм го настъпила един, два пъти.Не знам дали това беше той или някой друг нещастен партньор, но определено тази вечер ми се стори много по-забавна от това, което предвиждах.
-Определено се забавлявам.-казах аз.-Хубаво е, че намина.Съседи сме, а дори не се познаваме!
-Да, това определено е.... -той замълча, търсейки подходяща дума.-Странно!-така внезапно извика той, че чак подскочих.
-Да!Как е сестра ти? Какво прави?
-Тя е навън с Рокси, Бил и Джеймс.
-А!Яко!Рокси беше собственичката на музиклния магазин, нали?
-Да, тя е!
-Яко!

Танцът продължваше продължаваше и на него не му се искаше да свършва,защото си намери добра събеседничка в лицето на Амбър с която можеше да говори по различни теми.Истинско удоволствие изпитваше от тази вечер,радваше се като малко дете и усмивката му не слизаше от лицето му.Опредено се чустваше щастлив и спокоен,напълно отпуснат и без да има върху него напрежение,което да го притиска и да го кара да бърза.
Скоро почти всички се бяха върнали на местата си и само те и още една довйка продължаваха да танцуват на фона на баво умиращата песен,която постепенно заглъхваше.
-Хубаво е,че се движите в компании на свой връстници,така си намирате повече приятели и опознавате хората тук.
-Точно така.Но ако бъда честен,сестра ми тъй като е по-голяма,тя и е по-общителна и директа,докато повече се колебая,докато реше да взема някое решение или пък да направя нещо.
Двамата направиха още няколко стъпки,се завъртяха и танцът приключи.Чуха се силни алодисменти от останалите и се върнаха по местата си,за да си починат малко.
-Като те гледам,не ми приличащ на невурено момче-отвърна Амбър и като си допи питието,изгледа по-добре момчето и си направи точна преценка за него,все едно беше психолог.Ти си интелигентен,красив и доста естествен,нява причина да се колебаеш и да изпиваш неувереност.
-Не знам на какво се дължи това,вероятно с течение на времето ще си го изчистя,не че ми пречи сега,но предпочитам го няма-Даниел погледна къч часовинкът и вядя,че става късно.Така се бяха забавлявали,че бяха съвсем за времето и часът наближаваше почти 23,30 часа.Не искаше да си тръгват,но вероятно родителите им вече се чудеха защо така се бавят и затова се обърна към нея:
-Амбър,тази вечер беше най-хубавата ,която прекарах през послединте дни,но виждам,че е станало,късно така че искаш ли да се прибираме?Знаеш къде живея,може по всяко време да ми дойдеш на гости или пък ето телефоният ми номер 088/9759260 ,ако искаш да ми се обадиш-каза момчето и го написа на един лист и й го подаде.
Отдавна не беше изпитвал такова вълнение,както тази вечер и едва ли щеше да заспи като се прибере.

Нощта беше прекрасна и не исках да свършва, но наближаваше пулонощ, а аз бях оставила купчина пукакни на пода у нас.А и предполагам като съм тръгвала съм забравила телевизора включен и сега върти на моя сметка.Докато се прибирахме започнахме да се опознаваме още по-добре.
-Родителите ти сигурно се притесняват.-каза Дан.
-О, ами всъщност те са на почивка.Ще се върнат другата седмица.
-О, и къде с на почивка?
-Реших да прекарат последните дни от лятото на плажа на Бахамските острови.
-Ясно!А ти имаш ли брат или сестра?
-Нашите казаха, че имат добра новина за мен.Предполагам скоро ще имам.
-Супер!Ще е по-добре да си по-голямата.Понякога да съм по-малък е трудно.
-Е, ако имам такъв шанс то ще съм с 17 години по-голяма и докато се усетя аз вече ще съм семейна, а тя или то тепърва ще завършва началното училище, така че не е проблем.
Разговорът протичаше толкова бързо, че неусетно стигнахме до нас.
-Е, може пак да се видим някой ден.-похвърли Дан.
-Ще ти се обадя. Може да дойде и сестра ти.-подхилкнах се аз и добавих с по-тиха интонация:
-Гаджета не са изключение.-и двамата с Дан се засмяхме. После той си тръгна, а аз отворих вратата и се приготвих за лягане.

Днес беше първия ми работен ден.Бях малко притеснен,но това беше нормално.Определено нямаше да се славя като велик барман,но просто това си беше работа ,от която се нуждаех.Все пак не е лесно да се издържаш сам.
Запознах се с колегите си,които също бяха млади като мен.Набързо ми обясниха къде и какво трябва да правя.
Имах предчувствие,че ще се справя.
Ето,че и първия ми клиент седна на бара....

Почти тичайки успях да стигна от къщата край морето до Риот. Бях доста изнервена от случилото се, така че ми се искаше да пийна едно, колкото да спра да мисля за едно и също. Не бях пияница, и определено не беше в мой стил, но в случая имах нужда, пък и едно-две отклонения на кой биха му се отразили зле?!
Троснах се на бара с почти същата сила, с която се движех преди това. Барманът, вероятно нов, тъй като не ми беше позната физиономия, ме изгледа странно. Сигурно е имало защо, но все тая - не бях в настроение да разсъждавам.
- Едно уиски. - кратко и ясно отговорих още преди да изчакам въпроса.

Момичето си поръча едно уиски и аз веднага й го сервирах.Тя ми се струваше позната от някъде и изведнъж се сетих,че я познавам от партито и доколкото бях информиран ходеше с Джеймс.Замислих се "Хм,партито толкова рано ли е свършило?!" и реших да разбера.
-Хей,ти трябва да си Вики,нали?Аз съм Никълъс,бях на партито до преди час .Ти май си гаджето на Джеймс?
За секунда размислих и се сетих,че партито беше за ученици следователно,тя няма 18,а аз и сервирах алкохол.Това не беше добро начало на "кариерата" ми.

- Не знам - отговорих ядосано аз. Момчето ме погледна още по-объркано, затова трябваше да поясня - Да, аз съм Вики, имам предвид, че не знам дали с Джеймс ходим.. вече..
Изпих уискито на екс и довърших:
- Дълга история.. - загледах се в дъното на празната чаша..

-А аз имам дълга смяна.Мисля,че ще стигне.Кажи какво е станало.-отвърнах аз с надеждата тя да се почуства по-добре и добавех шеговито.-Нали затова са барманите освен да наливат алкохол на непълнолетни,а и да им изслушат проблемите.

- Хах - засмях се - нещо, от което имах нужда. - Като стана дума, налей още едно! - видях как той ме погледна съмнително - Е, ще се прежалиш че съм непълнолетна.. все пак няма да те издам!
Той се усмихна и ми поднесе още едно уиски, а аз започнах да говоря за проблемите си, доволна че има кой да ме слуша. Пък и вече усещах топлината на уискито по тялото си и ми беше по-лесно да се отпусна.
- Случвало ли ти се е, човек, на когото държиш и смяташ за сериозен, да те разочарова? - натъжих се от собственото си изречение, затова отпих дълбока глътка и продължих - Джеймс, както ти го познаваш, не е това, което очаквах.
- Какво имаш впредвид? - попита недоумяващо барманът, доловил сериозността в изказа ми.
- С две думи - Джеймс се е натискал с Анна на парти, през което аз бях на долния етаж на същата къща, а разбрах за това доста по-късно. Не съм ли заблудена?! - излязоха повече от две думи, но се почувствах по-добре, че давам свобода на мислите си. - Защо момчетата са такива... лицемери?!?

-Хей,нали разбираш,че с тези думи включваш и мен в това число.Това,че един е лицемер не значи,че всички са.Просто си направила грешен избор с него.-обясних й аз,опитвайки се да й помогна да не изпада в драма.
Погледнах я,усмихнах й се и предложих:
-Искаш ли да говорим за нещо друго?Разкажи нещо за теб?

- Да, прав си. Извинявай, не мога да те включа в числото на лицемерите, щъм още не съм те опознала. Но говоря най-общо.. все тай, да сменим наистина темата - усмихнах му се
- Разкажи нещо за теб? - попита ме той, облягайки се на бара, а аз обърнах и останалото ми в чашата уиски и казах:
- Ами уча в гимназията, занимавам се с танци, мажоретка съм.. Ами ти? Гимназист ли си?

-Не.Студент съм и работя тук.Между другото днес е първия ми работен ден,а вече сервирах две чаши уиски на непълнолетна.-отново й споменах като исках по този начин да й кажа да го раздава по-полека,все пак е малка.Тя май не схвана намека и си поръча още едно.Личеше,че леко си е подпийнала.
-Хей,искаш ли да се обадя на Джеймс,за да те прибере или на някоя твоя приятелка?-предложих загрижено.

- Хах, да бе, Джеймс.. само той ми липсва.. - засмях се силно. Ставаше ми смешно повече, от колкото би трябвало, осъзнавах това но не можех да спра. Караше ме да се смея още повече без причина.
- Някоя приятелка..? - отново попита Никълъс загрижено.
- Коя приятелка би искала да ме види така - пияна заради някое си момче.. - Насилих се да погледна сериозно, но погледът ми беше замъглен. Той се загледа в очите ми странно. Това ме накара да се изсмея още по-силно..

Вики постоянно се смееше и явно не знаеше за какво.Вече ставаше късно,хората си тръгваха,а и трябваше да затваряме.
Обърнах се към нея и я попитах:
-Как си?Да ти викна ли такси?
Получих само смях в отговор.Личеше си,че е тотално пияна.Отидох при нея и се опитах да й помогна да стане от стола.Попитах още веднъж:
-Искаш ли да ти викна такси?Къде живееш?