Бар "Beach night"

След дълъг ден, прекаран вкъщи, реших да поразнообразя. Новият бар на плажа, за който само бях чувал досега, ми се стори подходящо място. Времето напредваше и реших да отида там сам. Рядко ми се случваше да излизам без компания, но се надявах да срещна някой в бара.
Той беше препълнен. Като най-новото заведение в града, барът се радваше на много посетители. Поогледах се наоколо, но ми беше трудно да срещна някой познат, затова седнах и си поръчах коктейл Пина Колада.

Почти веднага, след пристигането ми в града, отидох да посетя Бар "Beach night". Една приятелка ми го беше препоръчала. Той беше нов, съответно беше пълен. Хареса ми обстановката. Обичах плажа, не случайно си взех къща там. Сред тълпата забелязах момче, което стоеше самотно на бара и изглежда, че скучаеше. Отидох при него и се запознахме.
- Сам в новия бар, а? Странно.. - започнах аз
- Ти също си сама.. - отбеляза той, усмихвайки се - Аз съм Ерик. - Представи се той и ми подаде ръка.
- Рейчъл - протегнах и аз своята.
- Барман, една текила за Рейчъл - каза той, обръщайки се към младото момче на бара - И една за мен...

Стоях на бара и се оглеждах за Вики.Бях поръчал една минерална вода,защото не исках да пия пред нея.Мина ми през ума,че може би трябваше да я забера от тях или поне да бях й предложил този вариант.Тя закъсняваше и аз малко се притесних.Чудех се дали да й звънна,но се страхувах да не досаждам.

След като бързо се приготвих и взех чантичката си, забързах към плажа. Беше далеч и взех такси, за да не се налага да карам. Пътуването с таксито ми се стори необичайно дълго, явно защото бързах да отида. С Джеймс не се бяхме виждали от одавна и бях сигурна, че ще се забавляваме истинск. Попаднахме в задръстване, от което се изнервих още повече. Усетих, че вече закъснявам, но нямаше какво да направя. Сърцето ми препускаше като лудо.
И когато най-накрая стигнах плажа и пеша забързах до плажа, се запрепъвах по сухия вечерен пясък.
Джеймс беше седнал на крайна маса така че го видях веднага. Пиеше вода, което леко ме учуди, но и ми направи впечатление. Очевидно искаше да бъде отговорен. Супер.
- Джеймс - махнах му отдалече и той се усмихна широко - Съжалявам за закъснението - седнах до него и сервитьорката дойде веднага. Поръчах си фрапе. - Наистина много съжалявам, попаднах в задръстване..

-О,не се притеснявай!Няма проблем,случва се.-успокоих я аз.После я целунах за поздрав и весело казах :
-Имам чудесна новина!-усмихнах й се,а тя ме погледна любопитно-ще ти бъда треьор по тенис..на теб и брат ти.Само трябва да се уговорим в кои дни.Мислех да идвам до вас,но сега се срещаме и може да се разберем.
Бях щастлив,че имам възможност да я виждам по-често като й бъда треньор и се надявах и тя да се зарадва.

- Това е чудесно! Радвам се! Имаме нужда от малко спорт. - зарадвах се аз. Така Джеймс щеше да има причина да идва често вкъщи. Засмях се на мислите си - Всъщност не знаех че играеш и тенис.
- Когато имам време.. - един от плюсовете на Джеймс - всички спортове му вървях, беше невероятен атлет. Имше страхотно тяло, което дължеше изцяло на тренировките си, най-вече по баскетбол. Приличаше на баща си, който беше също тъй отдаден като него. Усмихнах му се.
- Е, разкажи ми как мина почивката ти! - знаех, че е със семейството си на почивка и реших да се поинтересувам. Пък и имахме какво да си говорим

Вики ме попита как ми мина почивката и аз веднага й отговорих:
-Ами...скучно!Нали знаеш как е с родители на почивка.Ти ми липсваше.
Платих сметката и решихме да се разходим покрай брега.Тъй като това беше бар на плажа,ни отне само секудни да се доближим до приятно топлата вода.
Разхождахме се и се наслаждавахме на цветовете на залеза.Беше повече от приятно.Хрумна ми да си поиграем малко и докато тя се оглеждаше,аз я пръснах с вода.Засмях се и шеговито казах:
-Бъди по-внимателна!

Тази вечер имаше ужасно много хора,което мен всъшност ме устройваше.Успяхме да се доберем до бара и аз си поръчах коктейл "Бруклин".Останалите също си взеха нещо за пиене.Навън имаше свободни маси затова решихме там да седнем,а и беше по-тихо.

Поръчах си бира и тъкмо да попитам Вики какво ще пие видях,че тя вече си беше взела питие.Седнахме отвън,защото вътре имаше много хора и беше шумно,а и вън беше по-приятно.Бързо изпих бирата си,искаше ми се да поръчам втора,но щях да попрекаля.
Тези дни ми се въртеше идея да направя голямо парти.Отдавна не съм правил.Още не бях сигурен кога ще бъде и затова споделих плановете си.
-Знаете ли?!Отдавна не съм правил парти у нас.Смятам скоро да забъркам нещо подобно 8) Какво мислите за идеята?

Джеймс ни сподели,че смята да направи парти у тях и ни попита какво мислим по въпроса.Аз веднага отвърнах:
-О,идеята е страхотна!Отдавна ми се ходеше на нещо подобно.Кога смяташ да го огранизираш?

-Сигурно утре.Някъде към 5.Поканени сте!
-Благодаря Джеймс ,имаш ли нужда от помощ?-попита ме Вики.
-Ами,да си призная ще ми е нужна.Може ли да дойдеш по-рано,за да ми помогнеш?
-С удоволствие-отвърна тя.
После се сетих,че нямам подходяща музика и затова попитах Рокси:
-Хей,Рокси!Ти дали ще можеш да ми помогнеш с музиката?
-Да!Утре ще донеса някои дискове.-съгласи се тя.
Беше вече 23:30 часа.Решихме да тръгваме.Аз изпратих Вики до тях,а Бил закара Рокси.Вечерта мина страхотно.

- Една бира моля ! - тук няма никой . След време отидох на плажната ивица да подготвям нещата за партито ми

Щом стигнахме бара "Beach night",Ерик ми предложи да пийнем по нещо и аз разбира се, се съгласих.
Влязохме вътре и се запътихме към бара.
-Какво ще пиеш?-учтиво ме попита
-Каквото поръчаш!?-отвърнах безразлично,защото ми беше все едно какво ще пия.Важното за мен беше компанията,която сега беше чудесна.

В бара беше пълно с хора и звучеше приятна музика. Топлата лятна вечер предразполагаше за забавление. На Мелани изглежда и харесваше тук, на мен също. Очертаваше се хубава вечер.
Когато дойде сервитьора и попита какво ще пием, му казах:
- Два коктейла "Мохито".. с повече ром ако може - усмихнах се на Мелани и тя ми отвърна.
Докато чакахме коктейлите си, я заговорих.
- След случката в училище, не сме се виждали много и не знаем много един за друг... С какво се занимаваш?

-Ами нищо особено,като всеки обикновен тинейджър.Мажоретка съм.Ами ти?-попитах с усмивка,отпивайки глътка от коктейла,който беше чудесен!
Разговарях съвсем спокойно с Ерик,все едно се познаваме от много години.Беше ми интересно как толкова бързо се отпуснах в неговата компания.Не забелязах как вече бях изпила коктейла си.Ерик ми поръча втори.

- Брей, бърза си! - засмях се, когато Мелани пресуши чашата си, докато аз бях още на половината. Поръчах по още една и на двама ни.
- Иначе аз съм баскетболист. Може би сме се срещали в салона.. Мохитото ти хареса а? - върнах се пак на темата, забелязвайки че напредва и с втория. Лично аз изоставах с моя коктейл, което никак не беше типично за Ерик Уолбърк..

-Даа!Вълшебен е!Страхотен..няма да пия вече нищо друго!-засмях се високо.
-Та,значи си баскетболист!Обичам баскетболистите.Те са силни...-отново се засмях,говорех безсмислено.Дали заради "Мохитото" или приятната компания (това не беше ясно),но бях превъзбудена,но НЕ и пияна.Изпих и последната глътка от коктейла и казах:
-Хайде!-станах от стола,дърпайки го за ръката-Нека отидем на плажа!Вече е тъмно и хладно навън!